Автор: Димитър Щерев
Празник на баклавата ще зарадва любителите на сладките изкушения. Той ще се проведе на 11 и 12 септември на площада в село Дръндар, край Варна. Организаторите са подготвили много забавления и сладки моменти, както и участия на певчески и танцови състави.
Водещ ще бъде Милен Минков от „Турурутка“, а специален гост – Айшенур.
Баклавата е ориенталски сладкиш, приготвен от тънки кори тесто, масло и сироп, с пълнеж от смлени ядки, захар и подправки.
Но откъде всъщност произлиза тя?
Според историка Нури Джанли първото писмено споменаване на баклавата датира от XV век.
В готварска книга, съхранявана в Музея на османските султани в двореца Топкапъ, има запис от времето на султан Мехмед II, според който сладкишът е бил приготвен в двореца през август 1453 г. Според преданието султанът бил толкова впечатлен от творението на готвача, че наредил рецептата да бъде записана и съхранена.
Оттогава баклавата се превърнала в неизменна част от празничната трапеза.
Историята обаче може да е много по-стара. На друго място Нури Джанли посочва, че традицията за приготвяне на тънко тесто за баклава идва от асирийците. Ако това е така, историята на сладкиша трябва да бъде върната векове назад – към Древна Месопотамия.
Баклава се споменава и в стихотворението „Песен за празника и радостта“ на арменския поет от XVII век Андреас Арцкетси.
А спорът за произхода ѝ продължава и днес. Гърци и турци спорят за това кои ястия са част от едната и кои – от другата национална кухня. Баклавата е сред най-популярните примери, тъй като е традиционен десерт и в двете страни.
И тук историята става още по-любопитна.
Кулинарните традиции на региона са се преплитали в продължение на хилядолетия. Византийската кухня наследява много от римската, а римляните от своя страна заимстват редица кулинарни традиции от древните гърци.
Сред предшествениците на съвременната баклава често се посочва римската плацинта – сладкиш от тестени кори и пълнеж, който показва колко дълбоки са корените на този тип десерти.
А къде са българите в тази история?
Съществуват различни хипотези за произхода на прабългарите, включително теории, които ги свързват с районите на Памир, Хиндукуш, Кавказ и Централна Азия. Според т.нар. иранска или бактрийска хипотеза, застъпвана от изследователи като Петър Добрев, прабългарите имат връзка с древна Бактрия.
Известно е също, че в арменски източници се споменава ранно присъствие на българи в Кавказ. Тези територии в различни периоди са били в близост до цивилизации и държави от Древния Близък изток, включително Асирия. Оттук обаче до твърдението, че прабългарите са „измислили“ баклавата, има доста голяма историческа дистанция.
Така че, докато гърци и турци продължават да спорят за произхода на сладкия деликатес, българите спокойно могат да се включат в разговора. Дали баклавата е прабългарска?
Това вече е друга тема. А засега най-разумното е просто да отидем на празника в Дръндар и да проверим дали българската баклава няма да се окаже най-вкусната от всички.
