Анализ: Проф. Николай Овчаров
Мнозина се интересуват от моите проучвания Източните Родопи, особено сега, когато преди дни започна новия археологически сезон на Перперикон. Особено ги вълнуват историите за откриването на великия скален град и уникалното скално светилище Татул. Днес тези археологически обекти се посещават от стотици хиляди туристи, които се възхищават от мистичните творения на нашите предци. А само преди няколко седмици на 1 юни 2023 г. в Европейския Парламент в Брюксел се състоя Ден на Перперикон. Стотици евродепутати и гости на белгийската столица се удивяваха пред гигантския макет на скалния град и фотосите на чудесата на Източните Родопи. Ето защо реших да посветя няколко поредни материала на тайнствената култура на Великата планина. Това сподели археологът проф. Николай Овчаров, предаде СайтЪТ.
За разлика от западната, източната половина на Родопите е сравнително ниска и прорязана от множество реки, протичащи през плодородни долини. Това предопределя ранното и интензивно заселване от хората още в първата фаза на новокаменната епоха (края на VІІ – началото на VІ хил. пр. Хр.) Създават се и големи селища, каквито са тези на територията на днешните градове Кърджали и Крумовград. През следващия етап от човешката история, каменно-медната епоха, по долините на реките Арда, Боровица, Върбица, Крумовица и Перперешка навлизат нови вълни заселници. Към финала на V и началото на ІV хил. пр. Хр. те населват гъсто Източните Родопи. Техните главни селища са били опасани с крепостни стени, пазени от бойни кули. Във вътрешността се виждат градоустройствени решения и обособени занаятчийски работилници.
През това време Родопите се превръщат в мястото, което по-късно античните автори ще нарекат Свещената планина. Тогава праисторическите хора започват да обожествяват причудливите скални върхове и природни образувания, с каквито източният дял изобилства. Те са привлечени от тяхната монументалност и от странните форми, превърнали се в съзнанието им във фигури на богове и животни. Според съвременните изследвания във всички случаи праисторическите светилища се намират в местности с магнитни аномалии. За култови средища са подбирани скални върхове със стръмни или отвесни склонове, достъпни само от едната страна. Така постепенно се оформя идеята за ограденото свещено пространство (теменос), където влизат само малцина предопределени. Това са били жреците на непознатата древна религия, докато достъпът на обикновените хора е бил силно ограничен. По този начин се положили наченките на мегалитната култура, чието развитие ще продължи през бронзовата и желязната епохи. Терминът „мегалит” е гръцка дума, означаваща буквално „голям камък”. Прието е с нея да се обозначават величествените светилища, създадени от човека в скалите.
Скални изсичания и изваяни от човешка ръка каменни творения съществуват от различни епохи и на различни места по българските земи. В Странджа и Сакар са многобройни долмените – монументални гробници-храмове, изградени от огромни каменни блокове. Те сякаш са строени от митични великани и се датират в ранножелязната епоха (11-6 в. пр. Хр.) Шистовите долмени от
Южните Родопи са от същия период, но са доста по-малки. У нас се откриват също древните кромлехи и менхири. Първите са побити в земята грандиозни каменни късове, образуващи широки кръгове. Всеки може да си ги представи, познавайки най-известния кромлех в света – Стоунхейндж в Англия. Менхирите пък са отделни стърчащи блокове, обожествени някога от хората. Датировката на мегалитите често е твърде спорна поради обикновено оскъдните находки, но несъмнено се губи далеч в древната човешка история.
Скалните творения на хората в Източните Родопи са различни от всички останали. Последните археологически проучвания показаха, че тяхното създаване започва във втората половина на бронзовата епоха (ІІ хил. пр. Хр.) и продължава през следващите столетия. Те обикновено наследяват култовите места от каменно-медната епоха. Тези изсичания са много характерни и нямат преки паралели с другите мегалитни паметници. Това са издълбаните на главозамайваща височина в отвесните канари ансамбли от многобройни ниши.
Един от феномените на цивилизацията на скалните хора са оформените в каменните масиви гробници. Според последните проучвания броят на известните паметници се колебае между 42 и 46. Причината за разликата е, че някои от тях са описани, но днес са унищожени. Най-общо гробниците имат форма на пресечена пирамида, сводести или с куполообразен таван при кръгла или четвъртита основа. Някои са с преддверие, а при други то липсва. Входовете са се затваряли с масивни каменни плочи.
В интериора е задължително издяланото в камъка погребално ложе. Досега всички открити съоръжения са ограбени още в древността, което прави точното им датиране изключително трудно. Изследванията на учените ги отнасят към края на ІІ – началото на І хил. пр. Хр.
В близост до десетките скални гробници на вождове и царе в каменните масиви са издялани тайнствени басейни, канали и преливници. Картината се завършва от скалните храмове и цели градове като Татул и Перперикон.
Всички тези паметници са концентрирани в относително неголямо пространство и дори не са на цялата площ на Източните Родопи. Те обхващат основно средното течение на р. Арда и притоците й. На север границата на разпространение достига до селата Големанци и Ангел войвода, на запад-югозапад – до линията Бенковски-Ардино, на юг – до Крумовград и на изток – до последните склонове на планината преди низината на Марица. Навсякъде мегалитната култура е следвала долините на реките и е използвала създадените от природата скални масиви край тях. По-високите и отдалечени части са били използвани рядко, защото определено е търсена пряката видимост към култовите съоръжения.
Характерните скални изсичания очевидно маркират границите на културата на древен народ, живял по тези земи. Без съмнение това са били траките или по-скоро техни предшественици, които условно обозначаваме днес като прототраки. Тяхната пристрастеност към мегалитните съоръжения обаче позволява в по-свободен текст специфичната култура да бъде наречена „цивилизация на скалните хора”. Създадена през бронзовата и желязната епохи, тя процъфтява в целия езически период, а храмове в скалите строят и първите християни. Градове и светилища като Перперикон и Татул са били обитавани през цялото Средновековие, като църквите най-естествено са заменили езическите храмове. Скалните свети места са били изоставени чак при засилилата се след XVII в. турска
колонизация на района. Какво е станало със скалните хора е още открит въпрос пред съвременните изследователи.
