Резултатите от международното изследване PISA 2025 отново поставят сериозни въпроси пред българската образователна система. Българските 15-годишни ученици запазват резултата си по природни науки, но отбелязват спад по математика и четене спрямо 2022 г.
При природните науки резултатът на България е 421 точки – същият като през 2022 г. По математика страната ни получава 405 точки, което е спад с 12 точки, а по четене резултатът е 387 точки – с 17 точки по-нисък спрямо предходното изследване.
И трите резултата остават под средните за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). OECD отчита, че в България резултатите през 2025 г. са по-ниски от тези през 2022 г. по математика и четене, а по природни науки са приблизително на същото ниво.
Образователното неравенство остава сериозно предизвикателство
При представянето на резултатите министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев определи данните като сигнал за натрупани проблеми, които трябва да бъдат ясно назовавани и да бъдат предприети категорични мерки за решаването им.
Сред основните проблеми, очертани от Министерството на образованието и науката, са задълбочаващото се образователно неравенство, ниската грамотност сред ученици от уязвими групи, необходимостта от по-силна езикова интеграция за децата, които не говорят български у дома, както и по-ранното проследяване на развитието на децата още от детската градина.
МОН подготвя серия от мерки, които предстои да бъдат представени и подложени на по-широко обсъждане.
Ще се променя ли моделът на финансиране на училищата?
Сред заявените намерения е промяна в начина, по който се финансират училищата, така че системата да не задълбочава различията между отделните образователни институции и да не поставя малките училища в неравностойно положение.
Министър Вълчев посочи необходимостта от преосмисляне на принципа „парите следват ученика“, като подчерта, че въпросът не се изчерпва само с добавянето на коефициент за качество.
Целта, по думите му, е децата, независимо от региона и социалната група, към която принадлежат, да получат реален шанс за развитие.
Повече внимание към учителите, дисциплината и родителите
Сред останалите приоритети на МОН са повишаването на квалификацията на учителите, подобряването на дисциплината в класната стая и създаването на по-добра среда за учене.
Друг ключов акцент е по-активното включване на родителите като партньори на училището. Според представените данни ангажираността на родителите към образователния процес е намаляла с 8%, като е с 11 процентни пункта под средното ниво за ОИСР. 60% от българските ученици посочват, че родителите или настойниците им проявяват интерес към това, което са правили в училище.
„Няма образователна система в света, която да бъде успешна, ако семейството не подкрепя детето и учителите в усилията то да разгърне максимално своите способности“, подчерта проф. Вълчев.
Знанията не са достатъчни – нужни са умения
Заместник-министърът на образованието д-р Таня Панчева акцентира върху необходимостта от промяна в начина на преподаване – с по-силен фокус върху формирането на умения, а не върху механичното запаметяване на знания.
Сред обсъжданите промени е и постепенното въвеждане на интегрирани изпити в националните външни оценявания. След проведения през миналата година интегриран изпит по математика в 10. клас, през тази година предстои първият подобен изпит по български език в 10. клас.
Учениците, телефоните и изкуственият интелект
PISA 2025 дава информация не само за резултатите, но и за средата, в която учат децата.
Данните показват, че 41% от българските ученици използват изкуствен интелект при решаването на училищни задачи.
В същото време учениците прекарват средно 2,2 часа дневно пред екраните за развлечение, докато са в училище – два пъти повече от средното за ОИСР. 42% посочват, че дигиталните устройства ги разсейват по време на час.
На този фон се отчита и ръст от 25% в прилагането на училищни забрани за използване на мобилни телефони.
Проблем е и дисциплината – 41% от учениците съобщават за безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста.
Любопитството и упоритостта също намаляват
Сред тревожните сигнали в изследването е и понижението с над 11% при любопитството на учениците и готовността им да полагат усилия при по-трудни задачи.
В същото време данните показват и силна страна на българската образователна система – индивидуалната подкрепа от учителите. 71% от учениците казват, че учителят проявява искрен интерес към наученото от тях при 69% средно за ОИСР. 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява, докато всички разберат, при 66% средно за ОИСР.
Какво следва?
PISA не е просто класация на държавите. Изследването проверява доколко 15-годишните могат да прилагат знанията си в реални ситуации, да решават сложни проблеми, да мислят критично и да общуват ефективно.
Именно затова резултатите поставят пред системата въпроса не само какво учат децата, а и как го учат, какво могат да правят с наученото и каква среда им създаваме, за да развиват способностите си.
МОН заявява, че ще реализира широка кампания, насочена както към подготовката за задачи от типа на PISA, така и към по-силен фокус върху представянето на учениците на училищно ниво.
Данните вече са факт. Следва по-трудната част – какво ще направи образователната система с тях.
