ЕЦТП посочва данни за 17 см асфалтови пластове при проектни 20 см и 15 см циментова стабилизация при предвидени 22 см – съдът определи прокурорската проверка като непълна
Софийският градски съд е отменил отказа на Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство по сигнала на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) за Северната скоростна тангента. Отменено е и постановлението на Апелативна прокуратура – София, с което отказът е бил потвърден.
Това съобщиха от ЕЦТП, като уточниха, че с Определение №10 от 30 юни 2026 г. преписката е върната на Софийската градска прокуратура за ново произнасяне. Определението на съда е окончателно.
По информация на организацията съдът е приел жалбата ѝ за основателна и е посочил, че извършената прокурорска проверка е непълна, съществени въпроси са останали без отговор, а отказът за образуване на досъдебно производство е необоснован.
Данни за разминаване в дебелината на пластовете
В позицията си ЕЦТП обръща внимание на данни от доклад, с който прокуратурата е разполагала. Според организацията средната дебелина на асфалтовите пластове е била около 17 см при заложени по проект 20 см.
При циментовата стабилизация са били измерени около 15 см при предвидени 22 см, а в отделни участъци са установени и зони без циментова стабилизация, посочват от ЕЦТП.
Организацията подчертава, че констатациите не са направени единствено чрез георадар. Извършени са и изкопни ями с пряко измерване на пластовете, както и сондажи на асфалтовите пластове и циментовата стабилизация на общо 14 места.
Според позицията съдът е констатирал и липсата на компетентна строително-техническа експертна справка, която да даде отговор дали установените несъответствия са резултат от експлоатацията на пътя, представляват допустими технологични отклонения или произтичат от неизпълнение на първоначално одобрения проект.
Кой е контролирал и приел строителството?
ЕЦТП поставя и въпроса за контрола при изпълнението и приемането на Северната скоростна тангента. От организацията твърдят, че не е било установено кои длъжностни лица са участвали в тези процеси, какви документи са подписали, какво са удостоверили и дали отчетеното и платеното съответства на действително изпълненото.
От Центъра обръщат внимание и на позоваването на актове образец 15 и 16 и разрешението за ползване. Според ЕЦТП именно съответствието между съдържанието на тези документи и реално извършените строително-монтажни работи е сред въпросите, които трябва да бъдат проверени.
Организацията изрично подчертава, че техническите констатации сами по себе си не доказват извършено престъпление, а настояването ѝ е те да бъдат проверени професионално и независимо.
„Ако строителството отговаря на проекта, това трябва да бъде доказано. Ако не отговаря, трябва да се установи какво е било заданието, кой е контролирал, кой е удостоверил, кой е приел и какво точно е било платено“, заявяват от ЕЦТП.
„Няма да направим дори половин крачка назад“
От организацията определят случая като дългогодишна битка за изясняване на състоянието на Северната скоростна тангента. Председателят на ЕЦТП Диана Русинова и екипът са участвали в проверки и измервания на пътя и са обжалвали прокурорските откази.
„Няма да оттеглим жалбата си и няма да направим дори половин крачка назад“, категорични са от организацията.
Северната скоростна тангента е част от АМ „Европа“ и има ключово значение за връзката на международния трафик от Сърбия с автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“.
От ЕЦТП заявяват, че ще продължат да настояват проверката да бъде доведена докрай и да се установи има ли разминаване между одобрения проект и действително изпълненото строителство.
