Допълнена с магичните илюстрации на Юхан Егеркранс, тази необикновена история носи ценни уроци за прошка и добрина.
Магията на Севера блести с леденостудена красота и кани малки и големи читатели да усетят топлината на „Коледната звезда“ в новата илюстрована приказка от майсторската шведска разказвачка Сара Б. Елфгрен.
В духа на книгите на Лиса Айсату, изданието грее с великолепни илюстрации от шведския художник Юхан Егеркранс, а сред страниците му почитателите на скандинавските легенди ще открият 25 вълнуващи глави – по една за всяка студена декемврийска вечер до Коледа.
Подходяща за читатели над 8 години, „Коледната звезда“ е сгряваща душата история, която прокарва снежна пъртина право до сърцата на най-смелите приключенци. Грабвайте ботушите и топлите якета и заповядайте в малката къщурка сред голямата гора.
Звездите, грейнали високо в небосвода, надничат през прозореца на дома на горския пазач. Навън преспите сняг стават все по-големи и пухкави. А три спящи деца нямат представа какво велико приключение ги очаква…
Защото една от звездите пада точно пред къщурката на Стина, Андерш и Малката Мерта. Сияйна, топла и магична, „Коледната звезда“ сгрява децата в мразовитата нощ и ги предпазва от студа, който протяга ледените си пипала.
Ала магично същество като нея принадлежи на небето. И децата са решени да ѝ помогнат да се върне там. Докато новината за падналата звезда не достига замъка на злия магьосник Корвиус Краксус. Пожертвал сърцето си, за да овладее най-злите черни магии, Корвиус живее във вечен студ и самота. Топлината, която краде от живите същества, вече не му е достатъчна. А в древните ръкописи пише, че нищо не те сгрява по-силно от звезда, призована долу при хората по Коледа!
За да предпазят „Коледната звезда“ от ужасяващите сили на магьосника, Стина, Андерш и Малката Метра потеглят на опасно приключение в търсене на сърцето му. По пътя ще се срещнат с редица вълшебни създания: огромен черен козел с украсени със звънчета рога, великан, който говори в рими, и загадъчна лисица с бял кожух и сини очи.
А в края на тази зимна епопея ги очаква важният урок: да си добър човек е пламък, който може да разтопи и най-ледения мраз.
Вдъхновена от традиционните скандинавски легенди, „Коледната звезда“ на Сара Б. Елфгрен е магична приказка, която ще ви накара да погледнете към зимното небе с други очи и да почувствате как топлината на добре разказаната история се разстила в душата ви.
По северняшки необикновен и допълнен с невероятно нежни илюстрации, този вълшебен разказ носи послание за прошка и щипещия студ на зимен ден по Коледа, в който всичко грее в ослепителна белота – по-уютно, по-съкровено и истински добро.
Тази Коледа не забравяйте да намигнете на „Коледната звезда“!
Из „Коледната звезда“ от Сара Б. Елфгрен
Ослепителна жълта светлина нахлу през прозорците на къщурката посред зимната нощ.
Малката Мерта опря нос в стъклото, но светлината беше толкова силна, че се наложи да премигне.
– Слънцето е паднало на земята! – прошепна тя. Изглежда, нито Андерш, нито Стина я чуха: бяха твърде заети да си шепнат.
– Трябва да събудим Голямата Мерта! – тихо настоя сестра ѝ.
– Може би е редно първо да проверим какво е това – предложи брат ѝ.
Малката Мерта вече отиваше: слезе тихомълком от леглото, облече се набързо и пъхна крака в обувките. Скокливка лежеше пред външната врата като някое куче пазач.
– Отмести се – прошепна Малката Мерта и я задърпа за рогата.
Козицата изблея кисело и се помръдна. Малката Мерта отвори тежката врата.
– Чакай! – изсъска ѝ Андерш, но тя вече беше излязла.
Сякаш слънцето наистина бе паднало на поляната, на която се намираше къщурката. Светлината обливаше отрупаните със сняг ели, отвъд които се виждаше гъстата гора. До Малката Мерта достигна неспокойното мучене на Перла и Розоочка. В снега зад краварника беше зейнала дупка и именно оттам идваше свет лината, която вече беше отслабнала. Малката Мерта забеляза как около дупката се издига пара, сякаш някой бе изпуснал нещо топло сред преспите. Сърцето º биеше лудо. Какво имаше в дупката? Трябваше веднага да разбере!
Затича по една от отъпканите пътеки, а после нагази в натрупания сняг. Стъпваше упорито напред с късите си крака, въпреки че снегът влизаше в обувките ѝ и натежаваше на полата º. Не сваляше очи от светлината, която отслабваше все повече и ставаше все по-синя.
Изведнъж чу как вратата на къщурката се отваря и затваря зад нея, след което последва приближаващият шум от тичащи и скърцащи в снега стъпки. Нямаше да позволи на Стина и Андерш да стигнат първи! Не спираше да пухти. Нещо се движеше в дупката. Малката Мерта наближаваше. Направи една широка крачка, изгуби равновесие и падна по очи право в дупката.
– Малка Мерта! – чу да я викат тя.
Изправи се на колене, а после започна да подсмърча, да плюе и да бърше снега от лицето си. Пръстите ѝ веднага станаха леденостудени, защото си беше забравила ръкавиците, когато се беше измъкнала навън. Запремигва, за да изчисти снега от миглите си. Светлината, която вече беше синя, струеше право пред нея и тя най-накрая видя откъде идваше – една малка звезда.
– Добър вечер! – поздрави Малката Мерта и се поклони, защото не можеше да направи реверанс на колене. Звездата я гледаше с искрящи очи. Имаше малка уста, но нямаше нито нос, нито уши, доколкото успя да види Малката Мерта. Изглеждаше уплашена и объркана. Малките º ръце трепереха, а краката º бяха заседнали в снега. Момичето се протегна към нея.
– Не я докосвай! – чу то гласа на Андерш зад гърба си.
Малката Мерта подхвана внимателно Звездата и я издърпа от снега. Оказа се по-тежка от очакваното, а на допир беше студена и гладка.
– Ето така – заговори момичето с възможно най-благия си глас и я постави пред себе си. – Аз се казвам Малката Мерта, а това са брат ми Андерш и сестра ми Стина. Не сме опасни.
Малката Мерта отправи предупредителен поглед на брат си и сестра си, които просто стояха отстрани покрай дупката със зейнали уста. После отново се обърна към Звездата.
– Не се страхувай, Звездичке – успокои я тя.
Погледът на Звездата се успокои, а светлината, която струеше от нея, ставаше все по-жълта и по-жълта. Снегът около малките ѝ крака започна да се топи. Малката Мерта усещаше топлината, която излъчваше тялото ѝ. Опря внимателно пръсти в ръцете º и усети бодеж в студените си длани.
– Колко си топла! – отбеляза със смях тя.
Звездата изпиука, сякаш също се смееше. Малката Мерта почти не забеляза как и Стина, и Андерш се спуснаха в дупката и протегнаха ръце към Звездата. Тя вече грееше като благо и приветливо есенно слънце.
Малката Мерта срещна погледа ѝ и осъзна, че имаше нов приятел. Нито едно от децата не забеляза многото жълто-зелени очи, светещи сред мрака наоколо, които наблюдаваха и тях, и Звездата
