Варненци с тъга се сбгуваха с щъркеите, които се извиха на ята в небето над морската столица, за да изминат хиляди километри в полет към своя по-топъл дом, видя репортер на СайтЪТ. С тях си отива и лятото, което всички ние обожаваме.
Всяка година с края на лятото и настъпването на есента, една от най-емблематичните птици в България – белият щъркел, се подготвя за своето епично пътешествие към далечна Африка. Тази миграция не е просто полет, а сложен маршрут, наследяван през поколения, изпълнен с предизвикателства и опасности.
Преди да потеглят, щъркелите се събират на големи групи, често наричани „сборища“, в открити равнини или по поляни. Това скупчване е част от подготовката им – те натрупват мастни запаси, които ще им служат за гориво по време на дългия път. Младите птици, родени през пролетта, летят за първи път и се учат от по-опитните.
Маршрутът, по който прелитат щъркелите от България, е известен като Via Pontica – един от най-големите миграционни коридори в Европа. Той следва западното крайбрежие на Черно море, преминава през България, Турция, Близкия изток и накрая достига до Африка.
Полетът не е прав, а следва термодинамичните течения на въздуха. Щъркелите не махат с криле непрекъснато, а използват термики – издигащи се топли въздушни маси. Те се изкачват на голяма височина в рамките на термиката, след което планират напред, губейки височина, докато не открият следващата. Този начин на летене е изключително енергийно ефективен.
Зимуване в сърцето на Африка:
След като преминат през Синайския полуостров и долината на река Нил, щъркелите достигат своята крайна цел – африканските савани. Те не се заселват на едно конкретно място, а се разпръскват в огромни територии. Най-големите им концентрации се наблюдават в района на Субсахарска Африка.
Източна Африка: Значителна част от европейските щъркели, включително тези от България, зимуват в страни като Кения, Танзания и Уганда. Там, по време на дъждовния сезон, храната е в изобилие – големи рояци от скакалци и други насекоми, дребни гризачи и влечуги. В този регион, особено в националните паркове Серенгети и Нгоронгоро, те намират богата екосистема, която им осигурява прехрана.
Южна Африка: Други групи щъркели летят още по на юг, достигайки чак до ЮАР. Те се установяват в райони с открити тревни площи и фермерски земи, където често се събират на огромни ята. Някои от тези птици се разселват по житни полета, следвайки селскостопански машини, които разравят почвата и откриват храна.
Поведението на щъркелите в Африка е различно от това в Европа. Те често се движат на големи групи, но не изграждат гнезда. Вместо това, прекарват времето си в хранене и почивка, докато не дойде времето за обратния път на север. Тези места за зимуване осигуряват не само храна, но и безопасно убежище от студа на европейската зима, което е от съществено значение за оцеляването на вида.
България, която ги чака:
Въпреки че африканските земи им осигуряват прехрана и топлина през зимата, сърцата на щъркелите принадлежат на местата, където са родени. С нетърпение те очакват идването на пролетта, за да поемат обратния път и да се завърнат в България. Точно тук, по покривите и комините на българските къщи, те намират своите гнезда, своя дом и мястото, където ще отгледат следващото си поколение. Затова тяхното завръщане е толкова обичано и очаквано събитие, което символизира началото на нов живот.
Миграцията на щъркелите е едно от чудесата на природата, което ни напомня за необятността и силата на живота. То е доказателство, че въпреки огромните разстояния, връзката между сезоните и континентите остава неразривна.
Информация: Благой Благоев, фейсбук: Българийо моя Родино
Снимки: СайтЪТ
