Десетилетия без достатъчен контрол, липса на последователна политика за алтернативна градска мобилност и решения, вземани едва когато проблемите вече са натрупани, стоят в основата на конфликтите между велосипедисти, пешеходци и автомобили в големите градове. Това коментира варненският общински съветник Евгений Станимиров по повод разгорелия се в София спор за движението на велосипедисти и предстоящото протестно велошествие „Искам да карам велосипед в София!“.
Повод за позицията му са наложени глоби на велосипедисти в столични паркове и недоволството срещу липсата на свързана и безопасна велосипедна инфраструктура. Организаторите на протеста поставят и въпросите за премахнати разделители по велоалеи, ограниченията за движение в парковете и необходимостта от среда, в която велосипедисти, пешеходци и автомобили могат да съжителстват безопасно.
Според Станимиров подобни полемики не възникват изведнъж, а са резултат от проблеми, трупани с години.
„Десетки години липса на контрол в градовете създаде чувство на безнаказаност в обществото. Когато положението вече стане критично, всяко действие за регулация и ограничения, за жалост, засяга неминуемо и добросъвестните граждани. Както се казва – покрай сухото гори и мокрото“, коментира общинският съветник.
Като втори сериозен проблем Станимиров посочва липсата на визия при планирането и изграждането на транспортната инфраструктура, така че тя да отговаря на развитието на различните форми на градска мобилност.
По думите му стратегически документи и наредби често остават само „на хартия“, докато на практика институциите избират решенията по линията на най-малкото съпротивление.
Темата далеч не засяга само София. Във Варна въпросите за велосипедната инфраструктура, безопасността на пешеходците и организацията на автомобилния трафик също периодично предизвикват обществени спорове. Позицията на Станимиров поставя по-широкия въпрос дали градовете първо изграждат условия за различните участници в движението и след това въвеждат ограничения, или се стига до забрани и санкции при вече натрупани проблеми.
Станимиров отправя критика и към поведението на местната власт. Според него част от кметовете избягват непопулярни решения заради възможните електорални последици, докато опозицията нерядко пренася подобни теми изцяло на политически терен.
„Нерешителни кметове, повече мислещи за електорални последици от действията си. Съответно опозицията в местната власт, която насочва критиките на политическия терен, а не с мисъл за обществения интерес“, посочва той.
Последният проблем, който общинският съветник откроява, е комуникацията между институциите и гражданите. Според него обществото често получава обяснения едва след възникването на конфликт, вместо предварително да бъде проведен открит разговор за необходимите промени.
„Липса на честен разговор за бъдещето. Вместо това, най-често обяснения пост фактум и кризисен пиар. А стигне ли се до там, вече си загубил доверието на обществото“, коментира Станимиров.
Позицията му идва на фона на исканията на велосипедистите в София за повече свързани велоалеи, безопасно придвижване в целия град и възможност за споделено използване на алеите в парковете.
Спорът в столицата обаче поставя въпрос, актуален и за Варна – може ли ограниченията и санкциите да решат конфликтите между различните участници в движението, ако преди това градът не е изградил достатъчно безопасна и свързана инфраструктура за тях.
