С огромно уважение към това, което прави, СайтЪТ ви представя един варненец, който е купил имот извън града, за да даде шанс за безопасен, безгрижен и щастлив живот на много бездомни мъркащи опашатковци.
Днес в котешкото царство, наречено от неговия създател “обиталище”, щастливо съжителстват близо 40 писанки, за които мъжът се грижи със собствени сили, време и средства, без да търси помощ от никого.
За тях е направил къщички и е осигурил достатъчно пространство под открито небе, където да тичат на воля и живеят спокойно далеч от автомобилни гуми и лоши хора. Почти всички котенцата са вече кастрирани. Венци ежедневно носи на ръка храна за осиновените животинчета през гористата местност, където се намира имотът, до който достъпът с автомобил е невъзможен.
Какво мотивира Венцислав Стойков да не подминава коте в нужда и как започва всичко?
Ето какво сподели той за СайтЪТ по време на срещата под мотото “ЗаДОМи безДОМниче”
“Винаги съм харесвал животните и като повечето хора съм се отнасял с някакво състрадание, но не съм се вживявал толкова, да, може да е болно, може да е гладно, такъв е животът…Така, докато преди около десет години видях едно малко котенце на детска площадка близо до дома ми, което мяукаше. След три часа като минах оттам, вече не мяукаше. Взех го, заведох го на доктор, спасихме го и така започна всичко. Стана един голям Пухчо, така го кръстихме в офиса.
След това намерих друго коте, което беше с болни очички, спасихме и него, така полека – лека човек започва да става съпричастен. Случва се, когато вникнем в живота на други същества, хора или животни. Когато отворим очи за тяхната болка или тяхното щастие, когато вникнем в техните отношения, когато започнем да ги разбираме.
Никога не съм търсил специално животни в нужда, просто реагирам, когато видя болно или изоставено котенце, което е застрашено. Тогава правя всичко възможно да го спася. Когато станаха прекалено много, вече нямаше как да стоят в офиса или по жилищата ни, защото е вредно за тях да стоят по много на едно място, отделно от това, че искат пространство и свобода.
Чел съм много по темата и зная, че за да не хващат котешки инфекциозен перитонит, не трябва да са повече от пет на едно място, освен ако не са тествани за коронавирус. На шестото предаване мутира в тази болест, която беше много смъртоносна, но слава Богу вече се лекува.
Така, когато се събраха много котенца, се наложи да купим една гора край Варна, където заградих около половин декар, изчистих терена, направих къщички и сега си живеят там. Това беше през 2017 година. В началото се опитах да отделя с огради определени зони, но видях, че е невъзможно да ги разделя, защото те прескачат оградите”, разказва Венцислав Стойков.
Считат котките за мистични животни, дали Венци вярва в това поверие?
“Имал съм много тъжни случки с котки, когато са умирали в ръцете ми. Виждал съм как се променя изражението им със самата смърт. Когато заведох в 4 сутринта две болни котенца във ветеринарния кабинет, за да ги включа на системи, бяха приятелчета – тримесечни мъжко и женско коте, в мига, когато издъхна едното коте, сякаш имаше ореол. След минути видях грозната маска на смъртта. След един час издъхна и второто. Беше много тъжно”.
Има ли хора, които не разбират тази всеотдайност и критикуват? Успява ли Венци да запали и други хора около себе си в тази грижа?
“За съжаление голяма част от хората, които полагат грижи за животните, се отнасят доста агресивно към други хора, които не се грижат за тях така всеотдайно. Когато в социалните мрежи някой потърси помощ, защото е намерил бедстващо животно, но не знае какво да прави или не може лично той да се заеме със спасителната мисия, веднага се намират хора, които да го атакуват. Зная, че повечето активни природозащитници са пренатоварени, но се опитвам точно тях да променя. Защото, ако някой бъде нападнат, той се отдръпва и гледа да не се бута повече там, за да не носи негативи. Така няма как да стимулираме останалите хора да са съпричастни. Ако към тях се подходи с атаки, следващият път ще подминат, за да не си навличат неприятности.
Трябва да поощряваме всеки опит да бъде оказана помощ по един или друг начин. Следващият път този човек ще направи опит и сам да се погрижи, вместо да търси помощ.
Трябва хората да проумеят, че цялото ни общество трябва да се обърне повече към добротата, защото ние се дехуманизирахме. Трябва да осъзнаваме, че животните, които живеят около нас, имат своя свят, своите чувства, и тях ги боли, те също страдат.
За мен това не бих казъл, че е начин на живот, но е важен фактор, който осмисля живота ми!”, допълни Внеци.
СайтЪТ поздравява Венци и всеки, който полага усилия, за да осигури грижи и обич за четириногите опашатковци!
Снимките са илюстративни
