Започващата от днес седмица се нарича “страстна” заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос (“страст” е старинна българска дума за страдание).
Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също “велики”.
А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като “молбената неделя”.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим. А във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, не понесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая дори Го убили.
От новозаветните поучения в този ден ни се предлага притчата на Христос за безплодната смокиня – символ на душата, която не дава духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейното плодородие.
Редът и съдържанието на богослуженията през тази седмица са неповторими, създадени тъкмо за всеки един ден на Страстната седмица.
Като се начене от неделя вечер, след обичайната вечерна, в началото на нощта се отслужва утринната за понеделник, на която се пее песента “Ето, Женихът идва”. Затова и богослужението се нарича “Последование на Жениха”, т.е. Христос, оприличаван на младоженец на невестата – Църквата.
Припомня се притчата за десетте девойки и се препоръчва примерът на петте разумни от тях, които били готови да срещнат Младоженеца Христос. Това се служи в навечерието на първите три дни, а сутрин се отслужва така наречената литургия на преди осветените дарове.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
- Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
- На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
- На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве;
- На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове;
Източник: Vesti
