На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, а връщането на Южна Добруджа увеличава българския черноморски бряг с близо 93 километра. Военноморският музей във Варна припомня и малко познатата роля на българските моряци и кораби в историческите събития.
На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договорът, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България. По повод годишнината Военноморският музей във Варна припомня не само дипломатическия път до историческото решение, но и значението му за българското Черноморие, пристанищата и корабоплаването.
С Крайовския договор България възстановява границата си в Южна Добруджа от 1913 г. Новата граница започва от Дунав непосредствено след Силистра и достига Черно море на около 8 километра южно от Мангалия.
В пределите на страната се връща територия от 7695,8 кв. км, а българският черноморски бряг се увеличава с близо 93 километра – от Иланлък, днешното Вама Веке, до Екрене, днешно Кранево. Дунавският бряг на България нараства с още 75 километра – от Тутракан до Силистра.
Трудните преговори за Силистра и Балчик
Пътят до договора започва още след разпадането на установения след Първата световна война европейски ред. Българското правителство вижда възможност за ревизия на Ньойския договор и поставя въпроса за връщането на Южна Добруджа.
Преговорите са трудни. От Военноморския музей посочват, че румънската страна оценява стратегическото значение на крайбрежието и пристанищата и настоява да запази Силистра и Балчик.
В крайна сметка на 7 септември 1940 г. България и Румъния подписват Крайовския договор, който предвижда връщането на Южна Добруджа на България и обмен на население.
Български кораби и моряци участват в навлизането в Южна Добруджа
Фактическото поемане на територията започва на 21 септември 1940 г. с участието на части на Трета армия и Морския окупационен корпус.
На борда на военни и търговски кораби са превозвани подразделения на Военноморските сили и Морското училище. Кораби на Българското търговско параходно дружество и Българското речно плаване участват и в превозването на изселници от Северна и Южна Добруджа.
Особено важна задача е запазването на пристанищата, фаровете и останалите съоръжения по крайбрежието. Български военни постове са разположени при ключовите обекти, а комисия, ръководена от началника на Варненското пристанище капитан Найден Найденов, поема важните административни обекти в пристанищните градове.
Варна отново се свързва по море с Балчик и Каварна
След връщането на Южна Добруджа започва възстановяването на морските и речните комуникации. Изготвено е разписание за движението на кораб „Евксиноград“ между Варна, Балчик и Каварна, както и за пътническите кораби между Русе, Тутракан и Силистра.
Целта е новоприсъединените пристанища бързо да бъдат включени в българската транспортна система и да се осигури непрекъсната работа на пристанищните съоръжения и фаровете.
От Военноморския музей във Варна припомнят, че връщането на Южна Добруджа открива и нови възможности пред българското морско и речно стопанство, корабоплаването и риболова, а областта придобива важно значение за развитието на пристанищата във Варна и Русе.
Снимка: Военноморски музей – Варна/Фейсбук
