Подкрепата за управление с кратък времеви хоризонт и ясен фокус върху решаването на пет ключови за България въпроси ще е минимално необходимото съгласие, за да има смисъл от съществуването на парламента в този му състав и да се избегнат поредните предсрочни избори. Тезата разви Атанас Славов от “Демократична България” в ефира на БНР, подчертавайки, че решенията в потенциално правителство с третия мандат ще се вземат от мандатоносителя, а не от първата политическа сила.
“Разбира се, че има риск – особено когато е нужна подкрепа от партии, известни със своята непоследователност. Има гаранция, че няма да се стигне до поредното финитиране на очакванията и надеждите на голяма група български граждани за промяна и европеизация – ако се блокира важна реформа, това техническо правителство ще подаде оставка и отиваме на избори”, заяви Славов.
Народният представител отново подчерта, че “Демократична България” има формула и план как да действа, ако получи третия мандат от президента. Той препотвърди позицията за кабинет с ясен фокус върху работата по пет основни приоритета в рамките на година и няколко месеца – присъединяване към Шенген и еврозоната, изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, модернизация на българската армия и конституционна реформа на прокуратурата. Славов разясни, че потенциалните номинации за премиер и министри не биха се огъвали под натиск, нито пък изкушавали от различни блага.
“Демократична България” е доказала, че е безкомпромисна, когато става дума за принципи и последователно отстояване на позиции. Личностите в правителство с реализиран от нас трети мандат трябва да имат доверието на ДБ и да могат да си подадат оставките, ако не получим подкрепа за ключови приоритети”, каза още Славов. Според него партийните лидери следва да останат в парламента, за да контролират важните гласувания в пленарна зала, от които ще зависи самото управление.
Гласуванията по предложените от “Демократична България” и Министерския съвет законопроекти за ефективно разследване на главния прокурор ще са важен тест доколко настоящият парламент може да се ангажира сериозно със съдебна реформа. Славов напомни, че вчерашното заседание на правната комисия по темата е приключило без вот, за да бъде изслушан главния прокурор Иван Гешев. “Ако питаме прокуратурата дали тя иска да бъде реформирана в съответствие с европейските стандарти, в последните десетина година редовно чуваме ясен отрицателен отговор”, напомни Славов. Той посочи становищата на други ключови институционални гласове като Европейската комисия и Венецианската комисия, според които България има съществен проблем със структурата и ролята на главния прокурор.
“Ако не чуем тези гласове, сме обречени да останем в периферията на Европейския съюз без членство в Шенген и еврозоната. Това трябва да е ясно на всички български граждани”, заключи Славов.
