Докато повечето европейски държави губят родените си граждани в мащабен „отлив на мозъци“, България и Литва се очертават като изключенията, които потвърждават правилото. Според актуални данни за 2024 и 2025г. от DataPulse Research (базирани на Destatis и Eurostat), България регистрира положителен нетен миграционен баланс на родените в страната граждани от +0.88 на 1000 жители – един от само два положителни показателя в Европа.
За сравнение, Германия губи 91 000 родени свои граждани, Италия – близо 65 000, а Испания – над 31 000. В негативната класация са почти всички останали страни, включително традиционно богати като Люксембург (-2.35), Белгия, Швеция и Нидерландия.
Какво точно се случва в България?
През 2024 г. в България се завръщат 14 407 родени българи, докато напускат едва 8760. Нетният прираст е +5647 души – впечатляващ обрат след десетилетия на масова емиграция.
Този обрат не е случаен. След присъединяването към ЕС през 2007 г. България преживя една от най-тежките вълни на емиграция в своята история. Страната загуби над 1 милион души от населението си от 1989 г. насам, като емиграцията на квалифицирани кадри (млади, образовани, работещи в сфери като IT, медицина и инженерни специалности) беше основен двигател. Ниските заплати, ограничените възможности за кариера и бюрокрацията тласкаха хората към Германия, Великобритания, Испания и други.
Факторите зад завръщането
• Пандемията и променените приоритети: COVID-19 забави емиграцията и стимулира завръщанията. Много българи преоцениха живота в чужбина – семейни връзки, по-ниски разходи за живот у дома и дистанционната работа дадоха тласък.
• Икономически растеж и възможности: Подобряването на икономическата ситуация, ръстът в IT сектора, чуждестранните инвестиции и програми за подкрепа на завръщащи се играят роля. Емиграцията спадна драстично – от около 39 900 души през 2019 г. до 13 002 през 2024 г.
• Държавни инициативи: През 2025 г. Министерството на труда и социалната политика под ръководството на министър Борислав Гуцанов стартира програмата „Избирам България“. Тя предлага финансова подкрепа за завръщащи се българи (помощ за преместване, интеграция и заетост) и допринесе за ускоряване на положителния тренд, като стимулира част от квалифицираните кадри да се приберат.
• Висок процент на завръщания: За разлика от някои други страни, много българи, емигрирали в ЕС, се завръщат след натрупване на опит и спестявания. Това е „brain circulation“ – не просто загуба, а потенциален gain.
Предизвикателствата остават
Въпреки положителния баланс за родените българи, общата демографска картина е тревожна. Населението продължава да намалява (към края на 2024 г. – около 6.4 млн.), поради ниска раждаемост, висока смъртност и застаряване. Положителният нетен миграционен баланс включва и чужденци (украинци, руснаци и др.), но не компенсира напълно загубите.
България все още се бори с недостиг на квалифицирана работна ръка в ключови сектори. Много завръщащи се се сблъскват с административни пречки, липса на достатъчно добри условия или разминаване между очакванията и реалността.
Политики за устойчив „brain gain“
За да превърне този обрат в трайна тенденция, България трябва:
1 Да привлича и задържа таланти – данъчни облекчения за завръщащи се, по-добри заплати в публичния сектор, инвестиции в образование и наука.
2 Да развива диаспората – програми за връзка с българите в чужбина, улесняване на бизнес стартирането от завръщащи се.
3 Да подобрява условията на живот – борба с корупцията, реформа в здравеопазването и образованието, развитие на регионите извън София.
4 Да привлича чуждестранни специалисти – по-ефективно използване на Blue Card и работни визи.
Заключение: Шансът на България
България доказа, че може да обръща негативни тенденции. Положителният нетен баланс на родените граждани през 2024 г. е не просто статистика – това е сигнал, че след десетилетия на загуби, страната започва да печели от своите хора. Комбинацията от икономически фактори, променени нагласи и целенасочени държавни мерки като програмата „Избирам България“ дава основание за оптимизъм.
Ако правителството, бизнесът и обществото действат умно, този лъч надежда може да се превърне в устойчиво възраждане на човешкия капитал.
Европа се сблъсква с демографска криза и „brain drain“. България има уникалния шанс да покаже, че може да бъде част от решението, а не от проблема. Време е да го използваме.
Източници: DataPulse Research, Eurostat, NSI, МТСП, OECD, World Bank и други.
