Той е чаровен, артистичен, умен, талантлив и амбициозен. Има ценности, нещо рядко срещано в днешно време. За доброто си възпитание и правилна ориентация по пътя напред, благодари на своите родители и учители.
Той е Даниел Динолов, ученик в ПГТМД – Варна. Признава, че дизайнер едва ли ще стане, но мечтае да е успешен изпълнител, защото музиката е неговият живот.
“Втурнах се да изучавам моден дизайн, без да знам какво ме очаква. Моята слабост, е да изглеждам добре. Доц. Славка Казларска ме научи да рисувам, тя ме мотивира, впоследствие и другите учители, които се грижат за нас и ние сме едно прекрасно семейство”, споделя Дани при гостуването си в рубриката “Бодлив или щастлив” на Youth Street Varna .
Напомняме на нашият гост, че много популярни звезди имат свой моден бранд, след като вече са успели на музикалната сцена.
“Нищо не се знае, далеч съм от тези мисли за дрехи и брандове, за скици, но един ден може и да създам своя марка дрехи. Интересът към музиката идва от моето семейство. Баба ми и дядо ми като малко дете ме водеха по оперни спектакли в Летния театър и във Варненската опера. това ме подтикна. Малко след това по мое желание ме записаха на пиано при Кети Арапова. След това се записах на китара. Впоследствие се оказа, че пеенето е моята страст, моята слабост, за момента и моята професия. Надявам се така да продължи!”
Питаме Дани има ли сценична треска преди всяка изява или се чувства спокойно, в свои “води” на сцената?
“Сценичната треска не означава, че не съм в свои води. Независимо дали ще пея пред 5, 10 или 5000 човека, имам сценична треска. Чувството е еднакво. Имам концерти, които ще помня цял живот. Едно от нещата в музиката, е когато срещнах там най-добрата си приятелка, най-голямата си любов. Макар, че се разделихме, животът продължава, музиката си върви и тя лекува”.
В тази връзка питаме Дани за неговата балада, която не е точно в стила на щурите младежки парчета.
“Баладата е на майстор Борис Комитов, който е писал песни за Йорданка Христова, гранд дамата на българската естрада, която е моя приятелка, но най-вече – моя вдъхновителка. Да, тъжна е тази балада!
Моята страст са тъжните песни, макар, че се имам за весел човек. Тъжните, бавните песни, са песни, в които можеш да вкараш много чувство, можеш да докосваш с тях“.
Една от най-важните теми, за които говорихме с младия изпълнител е това, че той държи да пее на български, като така смята, че е редно.
“Тук съм много упорит и го заявявам навсякъде, че аз пея само на български език. Като малък съм пял на италиански, на гръцки, на френски, но държа на българския. Защото, когато пусна радио, аз се замислям дали съм в България или някъде в друго кътче на света. Като отида в Италия, те не слушат наша музика, те слушат тяхна музика, в Гърция слушат гръцка, в Сърбия, сръбска музика. На мен тези езици ми харесват, но аз залагам на българския език и песен, за мен е много важно един изпълнител да пее на български”, коментира Дани.
Той отвори и друга болна тема за младите изпълнители. “Създаването на една авторска песен е свързано с много средства. Авторската песен струва много пари. Да направиш една промоция е свързано отново с много средства. Министерства и държава не помага достатъчно, а всичко се върти около парите. Шоубизнесът е изключително комерсиална сфера. Не е въпрос само на талант, на желание и амбиция.
Тук, в България с талант стигаш до определена отсечка. От там нататък, за да продължиш, ти трябват пари.
Ние имаме толкова много добри изпълнители, но нямаме добри мениджъри, които да ни търсят поле за изява. Защото за един изпълнител е много важно да има къде да се представи. Всичко е много сложно. Все пак съм оптимист.
За жалост пошлостта се извисява на пиедестал в последно време, а музиката трябва да формира вкус и възпитава модел на поведение”.
Каква е ролята на родителя при формирането на един млад човек, питаме Дани.
“Ролята на родителя, е една от най-важните роли в пресъздаването на представата за живота у едно дете. Родителят е най-важната част! Не може да прехвърляме отговорността върху учителите, те са в училище да ни научат на знания, но възпитанието остава основна отговорност на родителите. Тук ще отворя още една болна тема.
Скъпи бащи, замислете се как се държите с майката, съпругата, с приятелката ви…Това остава в паметта на детето.
Това дете, при излизането си от дома си, отива и прави това, което е видяло като отношение между родителите. Много мои приятели са споделяли, че са расли в среда на домашно насилие, но си мълчат. Не си мълчете, има съответни институции, които могат да помогнат”.
Въпреки важните и тежки теми, които нашият млад гост подхваща, го връщаме към неговите мечти и амбиции. Накъде след 18?
“Отивам да уча музика. Не тук! Когато се случи, ще ви споделя. Младите хора не коментират тези теми, но истината е, че животът, който искаме, трябва да си го направим ние. Бъдете здрави и влюбени в живота”, пожела на финала на нашия разговор Даниел Динолов.
