Представители на легалния бизнес предупреждават за неравни правила, загуба на хиляди работни места и съдебни дела
Една игрална зала затваря, а на нейно място се появяват три или четири букмейкърски пункта. За такива случаи в малки населени места съобщават представители на легалния хазартен бизнес. Според тях този пример поставя неудобен въпрос пред държавата: ако целта е ограничаване на хазарта, защо едни обекти трябва да затворят, докато други могат да продължат да се разширяват?
Недоволството сред собствениците на лицензирани игрални зали расте, а представители на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България заявяват готовност за протести и съдебни действия, ако изискванията за отстоянията не бъдат преразгледани.
„Естествено, 2020-та година го правихме. Това ще го повторим“, заявява председателят на СОХИДБ Милен Тотев в отговор на въпрос дали браншът е готов да протестира.
На въпроса под каква форма могат да бъдат действията той посочва протест с искане за промяна на закона.
Затварят игрални зали, отварят пунктове за залози? Хазартният бранш предупреждава за риск от нелегален пазар
Повод за напрежението са различните условия, при които работят игралните зали и пунктовете за приемане на залози. Според представители на сектора предлаганите ограничения за отстоянията и ограничението за жители могат да принудят действащи лицензирани зали да затворят, без същите изисквания да се прилагат към букмейкърските пунктове. Прави впечатление и буди недоумение ЗАЩО „Прогресивна България“ прави промени и разрешава в пунктовете да се допускат лица под 18 години.
Според чл. 45 от Закона за хазарта игралните зали, казината и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби могат да работят денонощно, но ограниченията за достъп на посетители са формулирани изрично само за игралните зали и казината. Законът забранява присъствието в тях на лица под 18 години, униформени лица извън служебните им задължения, въоръжени лица, посетители без документи за самоличност и лица, вписани в регистъра на уязвимите лица. Изискването за поставяне на информационно табло с част от тези забрани също се отнася изрично до игралните зали и казината.
Това поставя въпроса защо в пунктовете за залози са включени по отношение на работното време, но са премахнати ограниченията за присъствие на лица под 18 години, униформени лица извън служебните им задължения, въоръжени лица, посетители без документи за самоличност.
Хазартният бранш предупреждава: До 800 зали може да затворят, 20 000 работни места са под риск
„Вече имам наблюдения, че в някои малки населени места, където затварят игрални зали, защото не могат да изпълнят условията по новия закон, на една затворена зала отварят три или четири букмейкърски пунктове, в които регулацията е съвсем различна“, разказва Георги Петков, член на СОХИДБ от София.
Той изразява съмнение, че предложените промени могат да поставят малкия и средния бизнес в неизгодно положение спрямо други участници на пазара. Наблюдението му за новите пунктове е от конкретни населени места и не представлява национална статистика.
От сектора поставят и въпроса за контрола върху достъпа до пунктовете за залози. Представители на бранша настояват институциите да обяснят как се гарантира, че непълнолетни и хора, вписани в регистъра на уязвимите лица, няма да участват в хазартни игри. Според тях мерките за защита трябва да бъдат ефективни за всички форми на хазарт, а не само за част от наземните обекти.
Представители на Сдружението предупреждават, че последствията могат да бъдат тежки за служителите и за държавния бюджет. По оценки на сектора до 800 игрални зали и около 20 000 работни места са изложени на риск, а потенциалните загуби за бюджета могат да надхвърлят 400 млн. евро.
„Ще заведем максимално много дела и ще се опитаме да защитим хората, защото е крайно неразумно решение“, заявява Добромир Иванов, член на Сдружението от Пловдив. Той предупреждава, че за много компании затварянето би означавало загуба на дългогодишен бизнес и освобождаване на служители.
Съдебните спорове могат да бъдат свързани и с вече платените лицензи. Част от операторите са получили право да работят за пет или десет години и са направили значителни инвестиции, но според представителите им новите условия могат да ги принудят да прекратят дейността си преди изтичането на лицензите.
„Означава това, че имаш десетгодишен лиценз, до под 300 метра до теб има читалище, детска площадка или детска градина. Трябва да затвориш обекта, затова направена инвестицията и са платени таксите за 10 години напред“, обяснява Гаврил Четрафилов, заместник-председател на Сдружението.
Опасенията не се изчерпват със затварянето на обекти. Според представители на бранша, ако търсенето на хазарт остане, но законните възможности за предлагането му намалеят, част от дейността може да се насочи към нелегалния пазар.
„Няма как да се забрани. Той отива отдолу, под земята“, казва Димитър Димитров, член на СОХИДБ от Варна.
Представителите на легалния хазартен бизнес настояват за спешен диалог с институциите, преразглеждане на отстоянията за вече лицензирани обекти и ясни, равнопоставени правила за всички видове наземен хазарт. Те предупреждават, че при липса на решение са готови да защитават интересите на служителите и предприятията чрез протестни действия и съдебни процедури.
