Къде по българското Черноморие съществуват подводни извори?

Къде по българското Черноморие съществуват подводни извори?

Подводните извори привличат вниманието на хората още в дълбока древност. Първоначално интересът е бил насочен към подводните пресноводни източници известни днес като „субмаринни източници” и обикновено се използвали за питейни цели и напояване. Установено е, че освен сладка вода от дълбочинните разломи постъпват и въглевоводородни газове познати днес като „подводни газови извори”.

Черно море се разглежда като една от най-наситените области със субмаринни извори и газоотделящи структури в световен мащаб.

Според сведенията в литературните източници „подводните пресноводни извори” са известни на човека от около 3000 години и са използвани предимно за питейна вода и напояване.

Описани са множество случаи, когато преди много векове хората, особено в районите с недостиг на водни ресурси, с помощта на различни средства и техники проучват и добиват прясна вода от
морето.

Подводните пресноводни източници се откриват в различни части на света, като такива са установени и в българския сектор на Черно море.

Подводните извори:

През 1964 г. се извършва първото подводно проучване на газовите извори, в района на „Аладжа” (к. к „Златни пясъци”) и залива под н. Калиакра (местност „Зеленка”). Изследването има задача проучване на подводни сладководни извори. Газовите извори, освен за добив на прясна вода и
газ служат и за ранно известяване на земетресения в активни райони като Калиакренско–Шабленската сеизмична зона например.

По-късно в резултат на продължаващите изследвания подводни (субмаринни) източници на прясна вода са открити на много места по българското черноморие. Дългогодишните изследвания на
солеността на морската вода в акваторията около н. Калиакра на практика доказват наличието на подводно вливане на пресни води. Съществуват данни за подводни извори и във Варненското езеро.

Отчетливо аномално опресняване на крайбрежните морски води е установено в Балчишкия залив и Резовския каньон. Освен разликите в солеността, за установяване на подводни пресноводни вливания се използват и регистрираните температурни отклонения. Температурните аномалии
на морската вода в шелфа се причиняват от дренирането на пресни студени и термални подземни води.

Фиг. 1а, 1б, 1в. Проявление на подводни пресноводни извори

Разликата в температурата е вследствие на различията във физикохимичните параметри на подземните и морските води. Най-интересна е зоната между к.к “Златни пясъци” и нос Калиакра.

В района между Каварна и н. Калиакра се фиксират три резки температурни аномалии с
абсолютна температура на придънния воден слой 20–23 °С
(при фонови стойности 16–
18 °С).

Любопитен е и факта, че на дъното на Черно море бе открита единствената подводна река в световния океан. Специалистите са установили, че дължината на реката е 37 морски мили, а широчината – над половин миля. Скоростта на движение на водата е 4 мили в час.

При малката си дължина, реката се отличава с огромен дебит – 22 000  кубични метра в секунда. Ако тя бе на сушата, по този показател щеше да е на 6-о място в света.  

Водният поток е образуван от проникването на по-солената вода на Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море. По тази причина водата в реката е с висока концентрация на сол.

За локализиране на изворите на морското дъно се използват: – океанографски кораби,
чрез които се разполагат сонди за соленост и акустични сензори, – водолази и роботи. В технологичен план усвояването и използването на подводните газови извори, за добив на газ и прясна вода се осъществява чрез сондиране и каптиране.

Българските изследвания върху природата на Черно море датират от края на 20-те години на ХХ в.

Във връзка с изучаването на природните процеси в Черно море през 1973 г. е създаден Институтът за морски изследвания и океанология (днес Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” към Българска академия на науките). С цел търсене на нефт и газ в акваторията на българския черноморски шелф в периода 1960 – 1984 г. съвместно с руски организации са извършени редица
проучвания.

От 2004 г. се извършва добив на природен газ от находище “Галата”, което е почти изчерпано, а през 2009 г. са открити две нови находища – „Каварна” и „Калиакра”. През последните години научните изследвания по българското черноморско крайбрежие продължават, като те са свързани основно с решаването на фундаментални и научно-приложни проблеми в съответствие с националните приоритети и световните тенденции.

Източник:
Д-р Кристина Гърциянова е главен асистент в департамент „География“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН. СУБМАРИННИ ИЗВОРИ ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ

Серия „Морски науки” 2019

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

21°C Усеща се 21°C
1014hPa 79% 21% 2m/s 15deg

18°C Усещане 18°C
1015hPa 91% 98% 0m/s 340deg

21°C Усещане 20°C
1015hPa 53% 70% 1m/s 166deg