Паметник в цял ръст и параклис в памет на кап. Петко Войвода ще бъдат изградени в местността „Тракийска чешма“ край Аксаково
Местността „Тракийска чешма“ в община Аксаково е едно от тези места, които зареждат човек с позитивна енергия. Още карайки с колата към това магнетично място се усеща спокойствие, а зелената пелерина, в която се е сгушила местността, е почти хипнотизираща. Един чуден зелен кът, в който човек може да се отърси от натовареното ежедневие и да намери изход от битовизмите. Нашите екскурзоводи в това красиво ъгълче на Аксаково са Тихомир Тодоров и Никола Манчев, които просторно разказаха, каква е историята на „Тракийската чешма“, какво бъдеще я очаква и най-важното, кога ще бъдат построени паметника и параклиса в чест на кап. Петко Войвода.
Ето и целият им разказ в картини:
Тихомир Тодоров е човекът на Аксаково, с главно Ч. Не би било грешно да се каже, че целия град го познава и уважава защото думата му е желязна – каже ли нещо, изпълнява го без да увърта и да се бави. Прям и с чувство за хумор, стане ли въпрос за местността, очите му светват. Говори с много емоция за това прекрасно място, защото за него местността „Тракийска чешма“ е повече от кауза, тя е спечелила сърцето му.
„Преминахме през много перипетии, но всичко, което направихме е за нас, за хората, за да имаме място, на което да събираме и да се радваме на живота. Започнахме работа през 2021 г. Прочетох във Фейсбук, че искат да боядисват чешмата, но докато се разберат, реших аз да я свърша тази работа и да я боядисам. И оттам тръгнахме, та чак до днес! Събирахме пари, много хора ни помогнаха, а също така и община Аксаково също ни помогна страшно много. Събрахме сериозна сума, а аз в дома си все още пазя цял чувал с фактури и касови бележки. Голям труд кипя в местността, но си заслужаваше всяка секунда, която е вложена в това място. А ако знаете и колко още много работа ни чака, но е за хубаво!“, разказа Тихомир.
Никола Манчев е от тези патриоти, които не говорят много, а директно действат. Канара мъж, тих, но изключително начетен, почти ходеща енциклопедия на тема кап. Петко Войвода. Заедно с Тихомир Тодоров влагат цялата си душа в това да облагородят местността „Тракийска чешма“, но и освен това да припомнят на хората нашата славна история и да запалят в тях пламъка на патриотизма, разкривайки им части от живота на легендарния кап. Петко Войвода.
„Отдадох доста години от живота си в проучване на делата на кап. Петко Киряков, по-известен в нашата история като кап. Петко Войвода. Затова тази местност ми е наистина много на сърце. Дойде вече времето да разкажа и за паметника, който ще бъде открит на 6-ти декември, точно тук, в тази местност. Та, на тази дата ще се състои официалното откриване на паметник в цял ръст на кап. Петко Войвода – ще бъде над 2 метра!
Избрали сме откриването да е на 6-ти декември защото това е рождената му дата по стар стил. Паметника ще бъде изработен в Пловдив от скулптора Владимир Владов. Тук е мястото да кажа, че ние с Тихомир и още един патриот от София – Камен Караянев създадохме сдружение. По инициатива на Камен решихме да направим и още едно нещо, което да е част от паметника. Идеята ни е да донесем младо дръвче от родното село на Войводата – Доганхисар в Гърция, което да засеем близо до скулптурата. Символиката е ясна, просто Петко Войвода да се върне към родните си корени“, разказва Никола и допълва, че вероятно дървото ще бъде явор или дъб.
Ако си мислите, че тук свършва нашия разказ за местността „Тракийска чешма“, драги читатели, грешите – той сега започва. Красотата на България не е в големите градове, тя е в ето тези малки, скрити места, все още неопорочени от бетон и арматура. Още на входа на местността ни посрещат развети български трибагреници, които гордо се веят и ни подсещат накъде да вървим. А само 100-на метра след тях се разкрива красотата на местността. Първото нещо, което виждаме е чешмата – ремонтирана и пребоядисана от доброволци, а точно до нея има маси, на които аксаковци си отпускат душата след дългата работна седмица. Барбекюто е запалено, хората са усмихнати, а музиката се носи навътре в гората.
Тръгваме с Тихомир и Никола по тясната пътека към сърцето на местността, но се спираме първо на още една малка чешма и разказът за нея започва.
„Това е чешмата създадена от Димитър Вангелов, а камъните за изграждането ѝ са носени от него и съпругата му по тази тясна пътека с една малка каручка. Тук е и неговата снимка, която е излизала в много вестници. Чест му прави, че е дарил цялата си колекция от снимки в Държавния архив – Варна. Благодарение на цялата тази информация, която той е завещал на поколенията, аз научих много неща за местността и най-вече за тракийските събори, които са се провеждали едно време на това място. Той впрочем е и основател на местността „Тракийска чешма“, който е бил тракиец“, обяснява Никола Манчев. Допълва, че предстои сериозен ремонт на чешмата, както и укрепване на района, защото заради дъждовете земна маса е започнала да се свлича и би мога да създаде грижи на посетителите.
Разходката ни продължава само няколко метра и се спираме, но не къде да е, а на малко мостче. Отдолу вода почти няма, но се оказва, че това е временно.
„И тук ни чака много работа. Малко по-нагоре по дерето са нападали камъни и клонаци, преди да ги разчистим, ще разширим коритото, а брега ще бъде укрепен с камъни. След като водата тръгне ще зарибим това малко езерце и ще се получи страхотна атракция. Важно е да се знае, че тук живее и един много рядък вид рак – сладководен крив рак, който в момента е скрит. След като укрепим брега ще създадем още по-добри условия за този рядък животински вид.
Живот и здраве, когато разширим коритото с багер, укрепим го с камъни ще направим и втори мост над дълбокото дере, за да могат хората спокойно да преминават по тези кози пътеки, защото сега си е наистина опасно. Мислим второто мостче да го направим със салкъм, защото е здраво дърво и по-трудно гние“, обясняват Тихомир и Никола. Тихомир прави и важното уточнение, че хората трябва да са много предпазливи минавайки през тази част на местността, защото все още не са изградени парапети, не е разширен пътя и ако някой се катурне, ще се спре чак на дъното на дерето. Допълва, че до няколко дни служители на Горското стопанство във Варна ще окастрят опасните дървета, които вече са изсъхнали и съответно трябва бъдат премахнати.
Разходката продължава, по пътечка, за която репортерът на СайтЪТ далеч не беше подготвен. Женската суета оказва се понякога води до сериозен дискомфорт, особено когато се налага да се изкатериш по стръмна пътечка с високи обувки. Репортерският инат обаче надделя и с помощта на двамата мъже, успяхме да се доберем до високата част. А там, като че човешки крак не е стъпвал, зелен килим се е разстелил надлъж и шир, а единствения шум е песента на птиците. Тихомир показва екопътеките, които съвсем скоро ще бъдат разчистени, така че да могат туристите да се разхождат.
„Вече сложихме табели, защото змиите излизат. Не че са опасни, но ако ти се облещят насреща ще си изкараш акъла. Затова и предупреждаваме хората да внимават къде стъпват, за да не се сблъскат с някое змийче, което се препича на слънце. Скоро ще разчистим екопътеките и ще маркираме маршрута, за улеснение на туристите. Ще стане разкошен маршрут. Обаче пак да кажа – сега е опасно да идват насам. Пътеката, сами видяхте, е много тясна и наклонена. Ние сме минавали стотици пъти по нея и можем със затворени очи да я минем, обаче за незапознати си е страшно. Паднат ли в дерето – ще стане много лошо“, обяснява ни Тихомир и сочи дерето, чийто край наистина не се вижда.
На връщане слизането по козята пътека премина безаварийно, но истината си е, че е наистина страшно. Излизайки на равното Никола и Тихомир се спират до барбекюто и отсичат.
„Освен паметник на кап. Петко Войвода, сме се захванали и с още една важна задача. Ще направим параклис посветен на този велик българин“, обясняват и двамата, а междувременно Тихомир вика при себе си млад мъж, който се казва Александър Александров.
„Камъните за параклиса ще бъдат доставени от специална кариера в Родопите, за да има връзка с кап. Петко Войвода. За наш късмет, днес имахме възможността да се запознаем с още един млад патриот – Александър, който веднага предложи да дарят със семейството си мрамора за бъдещия параклис, който ще бъде от дялан камък. Пролича си, че Сашо е с голямо сърце и каза, че ще помогне, от каквото има нужда. Млад патриот – точно от каквито имаме нужда!“, обясниха с усмивка Тихомир и Никола, а Александър призова всички българи, които милеят за родното, също да се включат в тази родолюбива инициатива.
Отправяме се към мястото, на което ще бъде изграден паметника на кап. Петко Войвода, за който ви разказахме по-рано. Там сега се намира друг, изпотрошен от вандали паметник. Историята му не е ясна, но картината на счупен паметник е повече от тъжна, защото от него са останали единствено стърчащи железа и изкъртени фрагменти. Мотивите за хулиганската постъпка си остават мистерия, а Тихомир споделя, че когато е заварил паметника в този вид, до него най-демонстративно е било оставено и дървото, с което вандалите са изливали злобата си.
„Не знаем защо, но си е тъжно, защото това е част от нашата история. От община Аксаково поеха ангажимент да го демонтират и приберат, а на негово място ще изградим новия паметник, за който се надявам ще има милост и няма да бъде поруган. Искам обаче да споделя и последната изненада, която сме намислили. Добри хора ни обещаха да дарят кръст с височина от около метър и 20 см., който да поставим на фундамент, малко по-нататък от паметника. Ако всичко, което сме намислили, до две години тук, на „Тракийска чешма“ ще има – нов паметник, параклис и кръст, в памет на кап. Петко Войвода“, обясни Тихомир Тодоров.
За финал на нашата разходка стигаме над чешмата. Плановете за облагородяване на тази част от местността също са сериозни.
„Идеята е да направим нещо подобно на амфитеатър с маси и пейки. Между масите ще сложим хамаци и люлки. Така ще успеем да завършим изцяло това, което сме си наумили, за да ни е хубаво, когато идваме да си почиваме. Отправяме и един апел: хора, моля Ви – не чупете и не рушете. Всичко това е за нас, за децата ни, а нас като ни няма, поне това да им остане като спомен. Моля Ви – чистете след себе си, защото няма кой друг да го направи. Нека пазим и уважаваме природата и най-вече, да ни се пълни сърцето, когато идваме тук да си почиваме“, казаха в заключение Тихомир и Никола.
Нашето приключение в местността свърши, но с обещанието скоро отново да се видим и да разкажем, докъде са стигнали с реализацията на идеите си. Казахме си чао с „Тракийската чешма“, от която се носеше смях на хора, дошли да си починат и отпуснат душата.
