ТИХОМИР ТРИФОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за възможността и предизвикателството да възстанови и адаптира „Турандот“ на Кузман Попов за Опера в Летния театър – Варна 2026
– Kak стигна до операта?
– Обичам музиката, смятам че я усещам по особен начин. Макар и да съм завършил Актьорство за куклен театър в НАТФИЗ, винаги съм искал да се занимавам не само с театър, но и с музика, а операта предоставя точно тази възможност. След като завърших и музикална педагогика в Шуменския университет, започнах работа в Държавна опера Варна като асистент режисьор. Записах магистратура по режисура в Югозападния университет в Благоевград, защото там мога да се дипломирам както с театрален, така и с музикален спектакъл, докато в НАТФИЗ нямам този избор.
– С това образование ти си попапднал тъкмо на мястото си в институция като Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ артисти от Варненския драматичен театър и Варненската опера.
– Надявам се да е така (усмихва се).
– И ето сега предстои да защитиш магистратурата си по режисура с дипломен спектакъл на Варненската опера…
– За което съм благодарен за подкрепата на директора на ТМПЦ Даниела Димова, която помолих за ми даде шанс да режисирам спектакъл за моята магистратура. И много се зарадвах, когато Бойка Василева, артистичен директор на Варненската опера, ми предложи да се заема с адаптацията на „Турандот“.
– Става дума не за кое да е заглавие, а за шедьовъра на Джакомо Пучини, чиято 100-годишнина от премиерата Държавна опера Варна отбелязва с два спектакъла на 22 и 23 юли в своя фестивал Опера в Летния театър 2026.
– Не само това, притесни ме и идеята да адаптирам точно последната „Турандот“ на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов от 2001 година. Гледал съм и съм се възхищавал на много негови постановки. Веднага издирих в архива негови материали по темата. За моя радост открих много авторски рисунки, скици на отделни сцени, също и клавир, в който той подробно е отбелязал всички подробности по мизансцена.
– Да, освен добър режисьор Кузман Попов беше и добър художник. Подготвихме изложба за една негова годишнина, картините му в операта продължават да напомнят за него…
-З а съжаление не съм имал честта да го познавам лично, но докато изследвах творчеството му, някак си го усетих като мой ментор и тази мисъл ме обнадеждаваше.
– В какво се състои твоята адаптация?
– Сценографията, дело на Радостин Чомаков още от 1994 година, използвана в следващи постановки на „Турандот“, се оказа до голяма степен неизползваема, така че се наложи да създам нов декор. По моя идея бяха изработени няколко текстилни пана с принт, а колегите от Художественото ателие дорисуваха върху тях сценографската визия. По мои проекти също бяха преработени няколко костюма от стари постановки, инсталации за глави и части от реквизита. Помолихме и колеги от други оперни театри да ни изпратят няколко костюма за миманс, които при нас напълно са загубени през годините. Солистичните костюми на Нела Стоянова от 2019 година, които са запазени, ще бъдат използвани.
– Покрай адаптацията се занимаваш и с актуалния днес редизайн, който пренася очарованието на миналото в новия живот на оперните реликви…
– Може и така да се каже. Това творческо занимание ме вдъхновява и ми носи огромно удоволствие. Естествено, стремя се цялостната визия да бъде възможно най-близо до стила в постановката, на която правя адаптация.
– В двата спектакъла на „Турандот“ посрещаме певци от световна величина – Сайоа Ернандес, Винченцо Костанцо и Мария Йелич, след тях и изключителните български певци Габриела Георгиева, Валерий Георгиев и Илина Михайлова. Как възприемаш участието им в твоя дипломен спектакъл?
– Това е истински подарък, за който не съм и мечтал. Приемам го с чувство за отговорност и с огромен респект пред успеха и опита на тези именити певци. Моята основна задача е те да се чувстват комфортно и свободно в условията, в които ги поставяме.
– Какво от опита си на асистент режисьор използваш в сегашната си позиция на режисьор?
– За мен най-важното е режисьорският план да бъде конкретен. Така се избягват ситуации, в които артист е на репетиция, а ти не го използваш, губи се време и енергия, създава се напрежение. Затова режисьорският план задължително трябва да е разработен много конкретно. Великолепен пример в това отношение ми е дала Нина Найденова, в чийто режисьорски планове всичко е посочено стриктно по час и минута. Всеки знае в детайли какво има да прави и това му позволява предварително добре да се подготви. Подобен режисьорски подход гарантира плодотворен репетиционен процес.
– Разказа за отношението си към певците, а как певците се отнасят към теб?
– В понеделник имах индивидуална репетиция с Винченцо Костанцо, който дебютира като Калаф именно във варненската постановка. Поговорихме си, превъртяхме части от записа с постановката на Кузман Попов, той предложи някои интересни неща, които добавихме към мизансцена. Накрая ми каза, че в този час и половина работа с мен се е чувствал много добре. Да чуя подобно нещо от световноизвестен певец, работил с толкова много режисьори, за мен е невероятен комплимент. Преди него репетирах с част от дамския хор, от който също получих признание.
– Как искаш публиката да оцени твоята адаптация на „Турандот“?
– „Турандот“ не бива да бъде самоцелно модернизирана, защото изначално тя е приказка. Опитвам се да „вкарам“ зрителя в приказката, за да влезе пълноценно в нея, да забрави за всичко друго и да се наслади с всички сетива на тази опера, още повече, че тя е една от малкото оперни творби с щастлив край.
