Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” представя писателката Евгения Динева и най-новата ѝ книга „Калава“ (ИК „Жанет 45”). На 26 юни (петък) от 18 ч. авторката ще се срещне с варненската публика, за да разкаже за пътя от поезията до кратката проза, за скритата нишка в нейните произведения и за намигванията към други култури. Събитието се реализира в партньорство с Читателския клуб „Баба Райна“ – Шумен, на който младата писателка ще гостува на 27 юни (събота) от 11:00 ч. в „Куфатария” (Къщата на Хаджи Верби в Шумен).
„Калава, или маули, наричат в Индия червената нишка, която най-възрастният мъж намотава около китките на останалите членове на семейството. Мъжете я носят на дясната си ръка, жените – на лявата. Нишката е символ на отдаденост към обещанията, които сме дали; нашият дълг и връзка с думите и с другите. Калава ни напомня кои сме, когато изгубим посоката си. Според китайска легенда червената нишка на съдбата е невидима връв, намотана около пръстите на тези, на които е предопределено да се срещнат. Нишката се огъва и оплита, но никога не се къса. В Япония се нарича кумихимо, южноамериканците носят мъниста, нанизани на червен конец – Mal de Ojo.“ – научаваме от едноименния разказ „Калава”, който дава име на сборника.
Йорданка Белева пише за книгата: „Паметта в тази книга има настояване и то не е покана за разговор, а тъкмо обратно – мълчание. „Мълчание. Научих, че то винаги означава, че нещо не е наред. Научих и че има различни видове тишина.“ Мълчанието, в което читателят да припознае собствените си думи. Видовете тишина в „Калава“ се класифицират така, както се класифицират биологичните видове – по класове, по разред и по семейства: тематично, според източника на болката. С ерудитски препратки към класически текстове („Всички влакове си приличат. Обаче и в тях всеки е нещастен по своему.“), с фино композиране на сюжетната рамка – въпросът, с който започва книгата, е същият въпрос, с който завършва книгата. Отговор няма (или е друг вид тишина) и същевременно цялата книга е отговор – на цената за всички пропуснати повиквания, по едноименния разказ.”
Евгения Динева (1990) е завършила индология в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Магистър е по културна дипломация и геополитика. Нейни текстове са публикувани в Oxford Poetry Library, The Hong Kong Review, Ethel и др. Удостоена е с писателска стипендия на Traduki за 2025 г. Авторка е на стихосбирката „Животните нямат бащи“ (2023), класирана в краткия списък на Литературните награди „Перото” и отличена в конкурса „Добромир Тонев” (2025).
Подробности за пълната програма на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” ще откриете на www.libvar.bg.
