Варненският катедрален храм и неговия одески архитект (СНИМКИ)

Затварят за около два часа района около Катедралния храм във Варна заради честването на 3 март

Оскъдни са данните за автора на най-големия православен храм, построен в България след Освобождението на страната от петвековното османско господство. От историческите архиви е известно, че по времето на първия мандат на кмета Янко Славчев (1879-1881) е избрана специална комисия за построяването на нов православен храм във Варна, тъй като съществуващия „Св. Арахангел Михаил“ e станал крайно недостатъчен да побере нарасналото християнско население от български произход.

След спорове, около избора на най-подходящото място за строежа, било определено празното пространство, между тогавашната казарма, болницата и новата махала, посочено от току-що избрания за български княз, Александър I, поканен специално с тази цел във Варна. Отчетено било предимството на по-обширен двор около храма и създаване на голям площад за провеждане на военни паради и чествания.

Основният камък е положен тържествено на 22 август 1880 г. от самия княз със специални сребърни инструменти – лопата и търнокоп, след тържествен молебен, отслужен от Митрополит Симеон в съслужение с букурещкия Mитрополит Панарет Погониански и арменския наместник във Варна, в присъствието на множество български и арменски християни.

Първоначалният план на катедралата е изготвен от одеския архитект Василий Фьодорович Маас,
вероятно около 1880 г.
Въпреки сключения договор с него, Общината изплаща на Маас само идейния проект, но поради поисканото допълнително, по-високо възнаграждение, което тя не могла да осигури, преговорите били преустановени.

Работата по проекта продължава с участие на различни други архитекти: чешкия П. Купка, който
по това време работи във Варна; Йозеф Шнитер, също чех, градски архитект на Пловдив, а според
други източници на градския архитект Сава Димитриевич, който да изготви необходимите планове за строителството на храма, въз основа на първоначалния проект на арх. Маас.

Строителството е възложено на местни строители, но след няколко неуспешни опита и отказа на
Колю Фичето да поеме строежа, той бил поверен на другия голям майстор – „известния строител
на Църкви в България и Тракия – Генчо Кънев от Трявна.
Той започва строежа на 15 март 1884 г. и го завършва две години по-късно, а първата божествена литургия в новия храм е била отслужена на 30 август 1886 г.

Патронът на храма „Успение на Пресвета Богородица“ не бил избран случайно, а по повод скорошната кончина и в памет на Мария Александровна, Всерусийска императрица и голяма благодетелка, която е леля на княз Александър I.

Фиг. 1. Катедралният храм „Успение на Пресвета Богородица“ след неговото освещаване в 1886 г.

Няма данни за посещение на архитект Маас във Варна, нито са открити неговите идейни проекти
за храма, или за други храмове, които строи през време на своята професионална дейност в Русия.
Не е случайно, че именно архитект Маас се явява автор на първия план за катедралата, във Варна, тъй като се знае, че също с проект за църква (селска църква) той получава званието „Класен художник“ 3-та степен на Императорската художествена академия в Санкт Петербург в 1865 г., след като само година преди това – 1864 е удостоен с Втори сребърен медал за своя проект на „Театър“

Фиг. 2. Медал на Имперската художествена академия Санкт Петербург

Въпреки че не са известни каквито и да било графични ескизи на Маас, които да послужат
за съпоставка, относно архитектурния образ на катедралата и нейния предполагаем прототип и/
или инспирация, то според някои спорни медийни публикации, катедралата е построена „по подобие“ на петербургски храм, който остава неизвестен?!
Вероятно, неправилно се визира храма „Воскресение Христово“в Санкт Петербург(„Спас на Крови“)

Фиг. 3. Храм „Спас на Крови“ Санкт Петербург Арх. А. А. Парланд

Налице е и определено хронологично несъответствие, между началото на работата по Варненската
катедрала/1880 г./ и това на петербургския храм, чието строителство продължило от 1883 до 1907 г., когато не са съществували днешните скоростни, електронни медии, за които географските разстояния не биха били препятствие. Настоящето изследване има за цел да осветли
въпроса около създаване на варненската катедрала, предвид липсата на автентични документални
извори от това време и поради това, все още оспорвания принос на архитекти и строители, в нейното изграждане.

От реализирания проект на катедралата се вижда ясно кръстокуполната планова схема на триапсиден, трипрестолен храм с притвор, по продължение на централния кораб, и надстроена по-късно, камбанария.
Ако потърсим предполагаемото руско влияние в изграждането на катедралата, неминуемо ще се
стигнем отново до петербургски храм, но този път до „Св. Великомъченица Екатерина“ на арх. Константин Тон, построен 1831-1837 г.

Сравнени, двата плана ясно показват типологична и планова идентичнст, както и подобно обемно-пространствено и фасадно решение.

Фиг. 4. План на Варненската катедрала, арх. В.Ф. Маас, майстор Генчо Кънев, 1880-1886
Фиг. 5. Храм „ Св. Великомъченица Екатерина“ /Санкт Петербург/ проект арх. К. Тон, 1830 г., план и фасада

Почти, квадратния в план, храм с централен купол върху четири стълба/ колони и четири по-малки
купола, няма пряк първообраз в руската архитектура от 19 век, макар да напомня на московските православни храмове от 15-16 в., които Тон задълбочено изследва, по повод храмовете, които строи в Санкт Петербург и Москва между 1830-1880 г.

Фиг. 6. Храмът „Великомъченица Екатерина“ в Петерхоф, с пристроена камбанария/ арх. Дорогулин 1871-1873 г., разрушен 1929 г.
Фиг. 7. Катедралата „ Успение на Прсв. Богородица“ след надстройка на камбанарията/ арх/ Ст. В. Попов/ 1940-1943 г.

След Варненската катедрала Генчо Кънев строи и Видинската, въз основа на същия кръстокуполен
план, но намален, по искане на общинските представители. Добавените, по-късно две симетрични
камбанарии и завършването на храма се приписва също на няколко български и западни архитекти, които са на работа в общината по същото време.

Фиг. 10. Катедралата „Св. Димитър“ Видин, 1890, Генчо Кънев и архитекти: Бахнани, Геслер, Мачас,
Ментрел, Кожухаров, Върхота и Нешов

Основната заслуга за построяването на храма обаче, безспорно принадлежи на българския майстор-строител, архитектон Уста Генчо Кънев от Трявна, който успява да продължи делото на архитект Маас, като му придава по-монументален вид. По този начин се съхранява източно-православната традиция в създаването на българската храмовата архитектура, но обогатена с модерните влияния на сецесиона и неговия българския еквивалент – националния романтизъм, който по-късно дава значителни образци на това модерно направление в родната архитектура от началото на 20 век.

Източник: Станчо Ц. Веков

Станчо Веков е роден на 26.07.1949 г. в с. Вълчек, област Видин. Завършва специалност “Архитектура” във Висшия институт по архитектура и строителство (София). Работи като архитект в различни проектантски бюра, а по-късно на свободна практика. Заемал е различни длъжности в Съюза на архитектите (Видин), член е на Управителния съвет на Съюза на архитектите (Варна) и на Камарата на архитектите в България. Реализирал е самостоятелни изложби “Впечатления от Германия” (графика и живопис; 1973 – София), “Пътят към храма (графика; 2002 – Варна), “La bella Italia” (пастел и фотоси; 2003 – Варна, 2004 – София). Многогратно награждаван за архитектурни проекти (Чупрене, В. Търново, Видин, Варна). Куратор на изложбите в Галерия “Дом на архитект” – Варна. Участва в различни медии по теми, свързани с проблеми на съвременната архитектура и градоустройство, реконструкцията и съхраняването на архитектурнато наследство, православната храмова архитектура, екологичните постройки, съвременото изкуство и пр.

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

14°C Усеща се 14°C
1005hPa 88% 75% 3m/s 100deg

11°C Усещане 10°C
1005hPa 62% 27% 4m/s 270deg

12°C Усещане 12°C
1004hPa 94% 58% 3m/s 260deg