Жертвите на “Исторически парк”

Жертвите на "Исторически парк"

“Капитал” разказва историите на трима души, ощетени по различен начин финансово от схемата, за която властите продължават да си затварят очите

Когато няма последствия, няма причина да правиш нещо по различен начин. Когато през 2019 г. “Исторически парк” набираше пари чрез нерегламентирана продажба на акции, без проспект и с нереалистични обещания към инвеститори, проблемът бе само един. След като институциите в лицето на Комисията по финансов надзор (КФН) и прокуратурата отказаха да го решат, се появиха други. Паркът се превърна в цяло изкупено село, а държавата в нито един момент не се поинтересува нито откъде идват всички тези пари, нито защо липсват във финансовите отчети, предаде Капитал.

Затова чисто финансовият проблем се превърна в политически – на местно и национално ниво. Изпълнителният директор на парка Ивелин Михайлов се превърна в един от най-силните проруски гласове, застана начело на протести с искане България да остане пасивна по отношение на военната помощ към Украйна, започна да определя какво може и какво не може в община Ветрино, а отскоро влиза и в активната политика чрез собствена партия с името “Величие”. Когато няма последствия, няма причина да правиш нещо по различен начин.

Какво е “Исторически парк”?

“Исторически парк” е по същество увеселителен атракцион, който се намира в село Неофит Рилски, на около 40 км от Варна. Паркът бе отворен през 2019 г., като преди това се финансираше чрез продажба на акции на черно – вече издадени акции с номинал 1 лв. се продаваха на ръка за цени, достигащи 250 лв., като така се заобикаляше контролът на КФН, а парите от продажбата на акции отиваха във физически лица. Акциите се продаваха с обещание за годишни дивиденти, но при изпълнение на бизнес план с 500 хил. посетители годишно. Впоследствие паркът се разрасна и хората около него изкупиха почти цялата земя и сгради в селото, като изградиха къщи за гости, розариуми, конни бази и др. Според изпълнителния директор Ивелин Михайлов още през 2019 г. в проекта са инвестирани 60 млн. лв., но във финансовите отчети на дружеството приходите са скромни. Според последния отчет на компанията от 2021 г., приходите за периода са 846 хил. лв., а загубата – 852 хил. лв.

“Капитал” разказва по-долу три истории на хора, които твърдят, че по различни начини са били ощетени от “Исторически парк”. В един от случаите става дума конкретно за хищническа практика, при която се търсят пари от хора в уязвимо психологическо състояние, за да могат да бъдат пренасочени към проектите в с. Неофит Рилски, където се намира паркът.

По-важното в техните истории е друго: те показват систематичност, а отделно от това отговарят поне частично на въпроса как паркът и проектите около него продължават да растат наред с политическата амбиция на Михайлов, без самият “Исторически парк” да генерира приходи. Те са важни и в контекста на това, че според два независими източника на “Капитал” Икономическа полиция към МВР разследва от месеци “Исторически парк” и Михайлов. Същевременно отварят и нови въпроси без отговор.

“Капитал” изпрати въпроси към “Исторически парк” и Ивелин Михайлов за този материал, но не получи отговор.

Неподозиращите инвеститори в с. Неофит Рилски

Ваня Кирицова не е балък. Майка на три деца, старши служител и бивш мениджър във VMware, най-голямата софтуерна компания в България, както и автор на две книги, Кирицова не влиза в профила на човек, който да стане жертва на финансова измама. Въпреки това след няколко посещения на семинари за личностно развитие и срещи с финансов консултант през 2019 г., Кирицова се оказва с инвестирани 176 хил. лв. в къщи за гости около “Исторически парк” и село Неофит Рилски – места, за които първоначално Кирицова дори не е знаела, че съществуват.

В началото на 2019 г. Кирицова започва да посещава семинарите за личностно развитие, защото се чувства неудовлетворена от живота си въпреки доброто си материално състояние. И вероятно именно това я е направило подходяща жертва, защото участниците в семинарите често говорят за своите притеснения, а самите събития се целят в по-заможни хора. След един от семинарите с нея се свързва доброволец – Стоян Шейретов, който се представя за финансов консултант във фирма “Консендо”. “Аз имах 100 хил. долара, които исках да използвам, за да изуча малкия си син. Той ме убеди, че ако ги инвестирам, ще мога да го изуча само с лихвите”, казва Кирицова.

Парите на Кирицова обаче са в долари и Шейретов предлага да ги обмени на по-добър курс, отколкото дават банките. Така по-малко от две седмици по-късно Кирицова подписва с Шейретов договор за паричен заем, според който тя му заема 176 хил. лв., а той в рамките на три години трябва да върне 264 хил. лв. – главницата + 50% лихва.

Пред “Капитал” Шейретов казва, че предложенията му за инвестиции към познати не са с прекалено високи очаквания за възвращаемост. “Предлагал съм на мои познати 50% лихва за паричен заем към мен за три години, което означава по-малко от 15% годишна лихва. Такъв тип заем е подобен на тези, които дават “БНП Париба” и TBI на физически лица, и с много по-ниска лихва, отколкото са заемите за бързите кредити. Решил съм да платя тази лихва, защото съм вярвал, че в рамките на тези три години доходността, която ще получа, ще бъде по-добра”, казва Шейретов.

Впоследствие Кирицова разбира, че Шейретов всъщност работи и за “Консендо”, и за “Тогедър”, консултантската компания на Ивелин Михайлов.

“Всичко се случи много бързо. Самата тактика беше да се почувствам специална. Винаги се говореше на “ние”, никога “аз”. Всичко беше специално, преференциално, “сега ще направим изключение за теб” и т.н. Никога думите “Тогедър” или “Исторически парк” не бяха споменавани в тези разговори. И всичко, дори подписването на договора, на който пишеше “Тогедър”, се случваше в офиса на “Консендо”, никъде другаде”, казва Кирицова.

Пред “Капитал” Стоян Шейретов казва, че няма връзка между “Консендо” и “Тогедър” и освен това не използва никаква информация от семинарите, за да намира клиенти.

Малко по-късно Шейретов казва на Кирицова какви са възможностите за инвестиране на нейните 176 хил. лв. – или в неупоменат завод за батерии, или в къщи за гости до “Исторически парк” в с. Неофит Рилски. Кирицова казва, че още тогава е предпочела парите ѝ да не бъдат инвестирани в недвижимо имущество, но както бързо осъзнава, тя вече няма контрол над парите си.

Според Кирицова в нито един момент дотогава не е споменавано името на “Исторически парк”, а само на селото, чието име не ѝ е говорило нищо. За “Исторически парк” става дума едва когато Шейретов организира среща с изпълнителния директор на парка Ивелин Михайлов, която да успокои притесненията на Кирицова. На срещата тя получава и друго предложение – да вземе заем от банка, за да инвестира още в къщите, но при условие че тя ще даде парите, а собствеността ще бъде обща. Допълнително, на Кирицова е обяснено, че ако инвестира в селото, тя ще бъде сред малкото, на които е позволено да правят бизнес там.

Кирицова определя срещата като театрална постановка, която я кара да се усъмни дали парите ѝ са инвестирани правилно. След като и нейна приятелка от семинарите разказва подобна история, тя решава да си поиска парите обратно. Това обаче се оказва трудна задача, защото Шейретов ѝ казва, че не може да ѝ върне парите.

Това е и моментът, в който Кирицова се свързва с адвокат, който ѝ казва това, което тя вече подозира: че е станала жертва на финансова измама. Двамата решават да заведат искова молба, с която атакуват договорите, подписани от нея, под претекст, че тя не е била информирана какво подписва и съответно те са нищожни.

Съдът приема иска и запорира дялове в дружество на Шейретов. Той не се произнася, че става дума за измама, но казва, че “бъдещите искове за унищожаване на договор поради измама на основание въвеждане в заблуждение от насрещната страна и искане за осъждане на получената по този договор сума са допустими”.

Историята на Кирицова приключва с щастлив край. След решението на съда следват нови срещи между Кирицова и Шейретов, който вече е с адвокат – Анатоли Савов. Неговото име не говори нищо на Кирицова, но той по документи е мажоритарен собственик на “Исторически парк”. След среща на висок тон Кирицова завежда дело, което не стига до съда, защото през октомври 2021 г. Шейретов връща “заетите” 176 хил. лв.

Кирицова казва, че се надява нейната история да доведе до връщането на пари на още хора – защото не само предполага, но и познава други жертви, достигнати по същия начин.

Военният и охраната на парка

Стефан Калчев е полковник от резерва в Българската армия. Доскоро той и фирмата му “Авангард” отговарят за охраната на “Исторически парк”, но към средата на 2023 г. Калчев казва, че натрупаните дългове от страна на вече бившия му клиент могат да фалират бизнеса му, а негови лични пари, дадени на Ивелин Михайлов “като инвестиция” в рамките на няколко години, могат да го оставят без никакви спестявания.

Историята на Калчев е сложна, защото включва в себе си не само бизнес взаимоотношения, но и семейна драма. Калчев се запознава с Михайлов през 2008 г. чрез сина си Щелян, собственик на компанията за недвижими имоти “Примо плюс”. Според историята на Калчев той за пръв път дава пари, които Михайлов да инвестира от негово име, през 2013 г. по препоръка на сина си, като същото правят и съпругата и дъщеря му, а впоследствие финансовата обвързаност на всички тях се оказва и причина за раздор в семейството.

Между 2013 г. и 2017 г. Калчев дава на Михайлов общо 230 хил. лв. – практически всичките си спестявания. Също през 2017 г., отново по предложение на сина му, неговата компания “Авангард” подписва договор за охрана на “Исторически парк”, чийто строеж към онзи момент тепърва започва. След анекс през 2019 г. сумата за охрана става 12 хил. лв. на месец.

Проблемът с парите за охрана започва през 2020 г. “Тогава започна да погасява фактури частично, но през джобни пари. Тоест плащанията започнаха да идват не от “Исторически парк”, а лично от Михайлов, което за нас е счетоводен проблем, защото ние нямаме договор с Ивелин Михайлов, а с парка”, казва Калчев.

Към юли 2023 г. дълговете на “Исторически парк” към “Авангард” възлизат на близо 100 хил. лв., като Калчев показва фактурите за тях. Договорът за охрана е прекратен. Заедно с личните спестявания на Калчев сумата става малко под 330 хил. лв. След множество неуспешни опити да си върне парите в средата на 2023 г. Калчев подава сигнал към МВР.

Неговият поглед като шеф на охраната в продължение на шест години е важен. Той става свидетел на изкупуването на село Неофит Рилски и заселването му с хора, свързани с парка и консултантската компания “Тогедър”, като казва, че местните не са били доволни от случващото се. На строителите е плащано на ръка веднъж в седмицата, като тези пари не минават през дружеството и са с неясен произход. Той свидетелства и за посещаемостта на парка, в чийто бизнес план се предвиждат по около 500 хил. посетители годишно: “През седмицата на ден влизат между 20 и 50 души. В хубавите дни през лятото, събота и неделя влизат по 1000 души. Най-много за тези години са влизали за един уикенд 2000 души, но ако е лошо времето, няма никой”, казва Калчев.

Може би най-притеснителното в разказа му е, че Михайлов, който поддържа канали като “Свободна и мирна България”, активно се е интересувал от това как да се сдобие с военна техника. “Лично ме е молил да му намеря военни радиостанции Р-31 и военни камиони ЗИЛ 131”, казва Калчев.

(Почти) всичко кеш

Иван Петров* започва да работи с “Исторически парк” през 2017 г. Неговата фирма е доставчик на един от по-трудните за намиране материали, нужни за изграждането на парка. Петров говори с условието да не бъде използвано истинското му име – не защото го е страх, а защото все още търси част от парите си от парка по съдебен път и не иска да влияе на делото.

Петров казва, че при първите поръчки всичко е било наред. “Ивелин беше точен, макар че плащаше на части. Той плащаше на всички кеш, единствено аз държах да ми се плаща по банкова сметка”, разказва той по време на срещата си с “Капитал”.

Взаимоотношенията им обаче бързо се развалят, защото паркът спира да плаща сметките си. Така се натрупва дълг 560 хил. лв. към края на 2019 г., след което през следващата година Петров спира да работи с него. Това се оказва проблем за “Исторически парк”, защото малко фирми в България доставят този тип строителен материал и всички в бранша се познават. До края на 2020 г. дългът е свален до 162 хил. лв., а към днешна дата Петров казва, че остават десетки хиляди левове, за които води дело.

Пред “Капитал” Петров разказва, че през цялото време на работа наблюдава неща, които повдигат въпроси как точно става финансирането на парка. Едно от тях е, че някои от плащанията към неговата фирма не идват от дружеството “Исторически парк”, а от съвсем различни юридически лица – например варненската компания “Ре Дом”, която според Търговския регистър се занимава със строителство и ремонтни дейности.

Друго, което прави впечатление на Петров, е, че освен него почти всички останали работници и доставчици получават парите си кеш, като “веднъж в седмицата Ивелин идва с раница, пълна с пари, и раздава”. Той казва още, че според него оперативно паркът и дружествата около него се издържат чрез кредити, които хора теглят и дават на Михайлов, а впоследствие той поема изплащането на вноските. “Паркът няма как да се издържа иначе. В него ходят много малко хора, най-много 200 на ден”, добавя той.

*Името е променено

ВИСторически парк

Два от източниците на “Капитал” споменават името на Стефка Стоименова, вдовица на Веселин Стоименов (по-известен като Весо Дебелия), който отговаря за финансовите дела на остатъците от ВИС-2, групировката на Васил и Георги Илиеви. Стоименов бе застрелян в началото на 2016 г. от неизвестен извършител. Според единия от източниците Стоименова стига до инвестиция в парка след участие в семинари за личностно развитие, а според друг тя се е намесвала при по-тежки финансови моменти за Ивелин Михайлов. Стоименова и Михайлов имат общо дружество, “Розета мото турс”, което се занимава с обиколки с мотори. Тя е била и акционер в “Исторически парк”, като за това свидетелстват и общи видеа с Михайлов, в които тя се описва като инвеститор в парка. На 20 юни 2022 г. Стоименова също е починала, сочат документи в Търговския регистър.

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

15°C Усеща се 15°C
1016hPa 77% 82% 2m/s 360deg

17°C Усещане 16°C
1018hPa 51% 9% 4m/s 140deg

18°C Усещане 17°C
1017hPa 52% 20% 3m/s 110deg