В Световния ден за борба с туберкулозата – 24 март д-р Юлия Стефанова от „ДКЦ V Варна – Света Екатерина“ ЕООД с последните тенденции в заболеваемостта, усложненията след COVID-19, предизвикателствата за лечението на болестта и полезни съвети кога не бива да отлагаме срещата с пулмолога, ако искаме да сме отговорни към белодробното си здраве.
Д-р Юлия Стефанова е възпитаник на варненския МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Има солиден клиничен опит в областта на пневмофтизиатрията. Освен стандартните прегледи и наблюдение на пациенти с белодробни заболявания, извършва високоспециализираното изследване спирометрия, което установява капацитета на белия дроб. Преглежда всеки ден от понеделник до петък, от 8 до 15 часа, в кабинет 35 А, на ет. 2 в „ДКЦ V Варна – Света Екатерина“ ЕООД.
– Д-р Стефанова, диагностицирането на туберкулозата има респектираща над 140-годишна история. Има ли все още предизвикателства за контрола върху това заболяване в световен мащаб или светът отдавна се е справил с туберкулозата?
– За съжаление в последните две години настъпи промяна в тази тенденцията за добър контрол над болестта. В световен мащаб миналата година около 10.6 милиона души са заболели от туберкулоза – това е увеличение с 4.5% Честотата на заболеваемост се е увеличила с 3,6 % между 2020 и 2021 г. Огромен проблем е резистентността към лекарствата, с които се лекува. Разпространението на резистентната на лекарства туберкулоза също се е увеличило – с 3% между 2020 и 2021 г. Миналата година са отчетени 450 000 нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза. В годишния доклад на СЗО за туберкулозата се посочва, че болестта е отнела живота на 1,6 милиона души през 2021 г. За сравнение – смъртните случаи през 2020 г. са били 1,5 милиона, а през 2019г. – 1,4 милиона. СЗО предупреждава, че в близко бъдеще туберкулозата може да измести Covid-19 и да стане водеща причина за смъртност в световен мащаб от един-единствен инфекциозен агент.
– Данните от преди ковид пандемията сочат, че в България от 2016 г до 2020 г има устойчив спад в заболяемостта от туберкулоза – от 22,4 на 13,38 на 100 000. Кроновирусът обаче се утвърди /поне в публичното пространство/ като зараза, която поразява тежко именно белите дробове. Как очаквате да се отразят на статистиките занапред тези две пандемични години, които преживяхме?
– За жалост и в света и у нас се отчита ръст на скритата заболеваемост от туберкулоза заради пандемията от Kовид-19, която почти стопира профилактичните прегледи и диагностиката на заболяването. В резултат на изпълнението на Националните програми за превенция и контрол на туберкулоза – в България имаше тенденция за спад на заболеваемостта – за сравнение – от 26.6 на 100 хил. население през 2012 г. до 14.8 на 100 хил. през 2022 г. (по предварителни данни). За съжаление това едва ли е реалната картинка за страната – предвид пандемията и лошата леглова база и достъп до квалифицирана медицинска помощ и разрушаване на работещата диспансерна системна. Глобалните усилия за справяне със смъртоносни болести като СПИН, туберкулоза и малария много пострадаха по време на пандемията. По отношение на статистиките, очаквам да има непълнота и липса на обективност и по-лошо – прогресия в броя на пациентите – в резултатите точно поради това, което казах по-горе.
– Моля, очертайте основните проблеми, които наблюдавате сред хората, които търсят консулт с пулмолог през последните 30-ина месеца?
– В последните година и половина има бум на респираторните инфекции. Като че ли Ковид инфекцията леко мина в сянка. Истината е, че поголовно пациентите не се насочват да се тестват и за негоq и за други лесно диагностицируеми респираторни инфекции, което в много случаи би улеснило започването на специфично правилно лечение, както и би намалило безмисленото изписване на антибиотици още с първото покачване на температурата. Пациентите, които търсят пулмологq са обикновено или с протрахирана инфекция, пневмония или с оплаквания от хронична кашлица, задух и такиваq свързани с продължителният Ковид.
– Нанесе ли фатални вреди върху белодробното ни здраве Ковид?
– Първите две години от пандемията определено нанесоха големи увреди в белодробния паренхим. След прекараните тежки пневмонииq се развиват сериозни фиброзни промени. Само времето ще покаже какви последици ще понесем от пандемията. Към момента с мутациите на вируса засягането на белият дроб е в пъти намаляло в сравнение с изходните варианти. Но Ковид не засяга само белите дробове – проблемът е много сериозен и системен. Заболяването протича като възпаление на малките кръвоносни съдове, води до тяхното запушване и може да доведе до фатални последици. Затова е необходимо да се търси и доказва, за да може да се приложи възможно най-правилното лечение. За съжаление всички станахме свидетели, че през двете години на пандемията много фамилии се сбогуваха с по един или повече членове на семействата си. Определено възрастните и хронично болните хора са по-рисков контингент. И все пак всичко е въпрос на лична реактивност и имунитет. Ковид отне и много млади животи.
– Задъхването е един от симптомите, които покриват и белодробни, и кардиологични проблеми. В съчетание с какви други оплаквания то е повод да бъде търсена помощ от пулмолог?
– Да, задухът е водещ симптом не само в пулмологията, но и в много от дялове на вътрешната медицина /кардиология, нефрология и др./. Добре би било по-разширено, задълбочено анализиране на оплакванията на пациента. Обикновено при белодробните пациенти има допълнително и кашлица, отделяне на храчки, понякога температура, но да не забравяме, че тези симптоми могат да се препокрият и с други заболявания. Спирометричното изследване и образните изследвания в съчетание с детайлния разпит и преглед обикновено ни насочват към правилната диагноза.
– Пушачите плащат ли по-висока цена?
– Голяма част от пациентите ми са пушачи. Не случайно и ХОББ /болестта на пушача/ е четвърта, с тенденция към трета, диагноза като причина за смъртност в световен мащаб, така че да,наистина плащат висока цена. В малък процент тази болест може да засяга и непушачи. Пушенето е въпрос на личен избор. Знаете ли, много малка част от пациентите са склонни да се разделят с този си навик още в началото на болестта, когато е по-лесно лечима. Тогава спирометричните им показатели са със съвсем дискретни промени, те не усещат задуха и често даже не вярват в диагнозата. Лошото е, че и с напредването на заболяването и с развитието на дихателна недостатъчност, остават здраво свързвани с навика.
– Има ли терапевтични възможности за възстановяване на белодробните увреди?
– Да, медицината се развива и в пулмологията има нови тенденции в лечение на бронхиалната астма, белодробни фибрози, както и в лечението на белодробен карцином. Текат проучвания за ново лечение и при пациенти с ХОББ. Възстановяването, ако визирате пълна обратимост на измененията – това е възможно при определени остро настъпили заболявания. Обикновено хроничните увреди оставят трайни последици.
– Кога е редно да потърсим консулт с пулмолог – за себе си или за дете?
– Консултацията е желателна при пациенти с по-затегната респираторна инфекция, продължаващ фебрилитет, при хронична кашлица, поява на задух или задъхване и умора при усилие, гръдна болка, поява на хъркане и свистене в гърдите.
– Кога е неотложно да сторим това?
– Неотложна причина при възрастните може да бъде поява на внезапна гръдна болка със задух, гръдна болка с повишена температура, поява на немотивиран задух, кръвохрак, силен неовладяем пристъп на астма или ХОББ, фебрилитет с хрипова белодробна находка. При децата притеснението идва от бързото влошаване на състоянието при една дълго траеща инфекция, продължителен фебрилитет, хриптене в гърдите или внезапно появило се затруднение в дишането, ускорено дишане, посиняване на детето. Често причина може да бъде и задавяне аспириране на чуждо тяло, където реакцията трябва да е много бърза.
– Активното движение се дава като панацея за здраве и дълъг живот. Има ли случаи, в които то не се препоръчва?
– Във фазите на остро белодробно възпаление и седмица две след овладяване често препоръчваме въздържане от активни спортни дейности. В периода на възстановяване вече е удачно постепенно разширяване на натоварването до достигане на пълна активност в рамките на седмица или две.
