На 18-ти февруари във Варна ще се проведе родолюбивото мероприятие под надслов „Разкажи ми за Дякон Левски“

На 18-ти февруари от 11.00 часа в православен храм „Св.Архангел Михаил“  ще се проведе родолюбивото мероприятие под надслов „Разкажи ми за Дякон Левски“, предаде TheSite24. Събитието е във връзка с почитане паметта на обичания син на Майка България Васил Иванов Кунчев, по – известен като Дякон Левски. Мероприятието е във връзка с изпълване на 151 години от обесването на Апостола на Свободата, а организатори на събитието са колективния член на Областната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва Варна – Сдружение за възстановяване на българската слава „БРАН“, Сдружение „Задругата Хан Крум“, Общински комитет – Варна към Общобългарски комитет „Васил Левски“ и църковното настоятелство при православен храм „Св. Архангел Михаил“ Варна и с подкрепата на Регионално тракийско дружество Варна. Самото събитие ще започне с отслужване на заупокойна света литургия в памет на Левски и ще продължи с беседа за неговото житие и отдадеността му към делото за освобождение на България, посещение на паметна плоча на мястото, където е отседнал при посещението си във Варна през месец декември 1868 година и поднасяне на цветя и венци на паметника, находящ се в градинката пред Археологически музей Варна и до Община Варна. 

Сдружение за възстановяване на българската слава „БРАН“, Сдружение „Задругата Хан Крум“, Общински комитет – Варна към Общобългарски комитет „Васил Левски“ традиционно работят в посока към популяризиране на славната българска история.

СВБС „БРАН“ е и организатор на традиционния културно-исторически спектакъл под надслов „Българската армия-от Аспарух до наши дни“, пресъздаващ славните моменти от българската военна история и народо-освободителните борби за Освобождение на България.

Тази година „БРАН“ съвместно със „Задругата Хан Крум“ са си поставили амбициозната програма да почетат подобаващо славния български генерал от пехотата и герой от няколко войни Стефан Тошев Тошев, изграждане на бюст на бореца Дан Колов и поставяне на паметна плоча на единствения самурай, участвал в Руско-турската Освободителна война генерал-лейтенант и барон Сейго Ямазава в град Плевен.  

 Мястото за провеждане на събитието не е избрано случайно от организаторите. То символизира възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. Не случайно в своето слово по случай навършване на петдесет годишнина от създаването на храма тогавашния кмет на Варна Александър Василев, през мандата на когото се реализират започнатите от преди крупни проекти по електрификацията, канализацията и водоснабдяването на града ни казва:

„На днешния ден – 14 февруари 1865 година‚ тъкмо преди 50 години‚ се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост‚ които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани – Паисия Хилендарски‚ Софрония Врачански‚ Неофита Рилски‚ Неофита Бозвелията‚ Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни йерарси?

Не те ли бяха първите и най-главни виновници‚ за да се пробуди този народ от дълбокия сън‚ в който го бе хвърлило двойното робство – политическо под турците и духовно под гърците‚ от които първото му отнемаше свободата‚ а второто – по-грозно и застрашително – езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването на народа от духовна смърт и за придобиването му с духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно национално пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество – Варна и околните ней градове и села.“

Историческият момент‚ от който датира началото на възраждането на българщината във Варна‚ се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година-  на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги” , на 11-ти май се съставя първата българска община ‚ и на 19-ти август се отваря първото българско училище. В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна.

Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа‚ идеала на българите да имат своя‚ родна‚ независима църква‚ която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна‚ юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на оная стабилна организация на народна сила и дух‚ посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване на права и свободи. Откриването на българското училище – това е изразът на народното съзнание и съвест‚ в който бе заложен в народната душа мощния стремеж към просвета и култура въобще.

Огнището‚ откъдето е проблеснал първият лъч за възраждането на българщината във Варненско и в нашия град Варна е било село Николаевка (Хадърча). Тук най-напред‚ още през 1847 година‚ когато никъде из Варненската околия не е имало българска църква и училище‚ се издига и църква‚ и училище, настанява се за първи път български учител и български свещеник. В Николаевка се събират за първи път първенците от всички околни български села по черковния въпрос и съставят на 21-ви май 1860 година протокол‚ с който се отказват от Цариградската патриаршия и нейните владици и признават за свой върховен черковен началник първият български владика Иларион Макариополски.

От Николаевка бе първият народен представител от Варненската епархия‚ известният и влиятелен чорбаджи Атанас Георгиев‚ който в 1861 година взе участие в черковно-народния събор в Цариград и живо съдействаше за преуспяване на българското дело в град Варна. От Николаевка бяха донесени икони и всички необходими черковни принадлежности за откриване на първата българска църква във Варна „Св. Архангел Михаил” ; оттам бе дошъл и първият български свещеник и предстоятел на черковно-училищната община във Варна – Константин Дъновски‚ който е и първият виновник за самото откриване на тази църква. Той‚ поради своята енергичност‚ интелигентност‚ положение и влиятелни връзки‚ се е поставил в центъра на черковно-училищните работи още от начало‚ както в Николаевка‚ така и във Варна‚ играл е важна роля и с неговото пребиваване тук и там‚ с постоянното обикаляне на околните села се е поддържало живо общение между отделните български центрове.

В 1854 година Константин Дъновски‚ заедно с трима свои другари‚ се отправя за Св. Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун‚ вследствие на едно злополучно повреждане на парахода‚ с който пътувал‚ той‚ заедно с други десетина души‚ паднали в морето‚ някои от тях се удавили‚ а други спасили. В Солун‚ в църквата „Св. Димитър”‚ когато отишъл да се поклони на гроба на светия великомъченик‚ той имал една необикновена среща с един стар свещеник. Той‚ като узнал за намерението му да отиде на Св. Гора‚ му казал да се върне на мястото‚ където го е определил Божият промисъл‚ понеже това място е било и ще бъде прага на чудни световни промени. След това му връчил един св. Антиминс и му разказал за чудесното видение‚ чрез което било открито на някой си светогорски аскет‚че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове‚ но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство. Затова‚ обаче‚ християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа‚ като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници.  Йеромонах Теофаний‚ комуто се открило това видение‚ се отправил в Иерусалим‚ а после в Цариград и в съгласие с тамошните патриарси‚ отпечатал 153 образа на божествени жертвеници (св. Антиминси)‚ които раздал на различни места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в солунската църква на Константин Дъновски‚ като залог‚ чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество. И до днес е запазен дадения му по такъв необикновен начин св. Антиминс‚ на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник‚ служил е на него при откриването на църквата „ Св. Архангел Михаил” и ред години подир това.

Като се завръща със своите другари от Солун, той дохожда във Варна. От там заминава за Балчик‚ където също бил първият български учител. След двегодишно учителстване в Балчик, заминава за Николаевка‚ където се оженил за дъщерята на Атанас Чорбаджи‚ а след още една година, на 2 юни 1857 година, се ръкоположил за енорийски свещеник на Николаевка. Наскоро обаче‚ свещеник Константин бил повикан от варненския гръцки владика Порфирий‚ който бил твърде благосклонен към него‚ за енорийски свещеник във Варна при църквата „Св. Богородица”. Като родолюбив българин, той започнал при службата отвреме навреме да се обажда на славянски с прочитане на евангелието или някоя ектения‚ нещо‚ което много се харесвало на варненските българи. Наред с това, сънародниците ни заработват и за откриване на своя църква и училище‚ което нямаше да стане без подкрепата на тогавашния руски вицеконсул Рачински.

Същевременно Александър Рачински‚ дошъл тук за вицеконсул след Кримската война‚ е бил първият руски представител във Варна. С усърдие и умение, той се залавя‚ за да се въведе в една от гръцките църкви славянско богослужение‚ където и лично той, и всички българи да могат да се черкуват. Той срещнал обаче‚ за това пречки от страна на гърците. Едва след двегодишни усилия и преговори с гръцкия митрополит Порфирий, той се домогнал да получи разрешение‚ за да се извършва богослужението веднъж в седмицата на славянски език. Първата служба на славянски език е била извършена в черквата „ Св. Георги” на 12 март 1860 година. Тук се стекли всички българи и можем да си представим какви чувства са ги обладали‚ когато за първи път в черква те са могли да се помолят на Бога на роден тям славянски език. 

Тук през 1862 година е построено първото българско училище във Варна. Няколко години по-късно първият етаж на сградата е преустроен в храм с името на Св. Архангел Михаил, където за първи път на 14 февруари 1865 г. варненци чуват литургията на роден език. Тук са посрещнати руските войници на 27 юли 1878 година, когато е освободена Варна. Така сградата, която и до днес е съхранена на ул. „27 юли“ №9, става символ за града и жителите му още със своето построяване. След Освобождението тя е използвана известно време за девическо училище, няколко години – като начално училище, а по-късно – като стопанско училище на дружество ,,Майка“. От началото на XX в., след построяването на нови училища и църкви, е изоставена и занемарена. През дългия период, когато в сградата се помещава Музеят на Възраждането, хората почти забравят за църквата в нея, и едва през 2002 г. старинният храм „Св. Архангел Михаил” възвръща своя статут и активна дейност. Скоро към него започва да работи Духовно-просветният център. А през 2011 година е учредена фондация „Човек на фокус”. Използвана като църква, отначало само в празнични и неделни дни, а по-късно всеки ден, тя става енорийска през 1936 г.

През 50-те години на XX в. сградата е обявена за паметник на културата и с решение на Министерския съвет на НР България е предоставена за експозиция на Музея на Възраждането. Пръв неин уредник е проф. д.и.н. Велко Тонев, а художественото оформление е предоставено на Стоян Атанасов.Експозицията е завършена окончателно през септември 1963 г. С помощта на гравюри, снимки, оръжие, документи,старопечатни книги и други материали в нея е пресъздадена в най-общи линии епохата на Възраждането в този край. По-голямата част от музей-ните материали са събирани в продължение на години още от първите музейни работници – братя Шкорпил, Ан. Явашев, архимандрит Инокентий и други и са пазени до 1960 г. в Археологическия музей, откъдето по-късно са пренесени в Музея на Възраждането.Съществена част от фонда представлява и сбирката от църковна утвар, щампи и икони, които освен в Музея на Възраждането, са били изложени и в църквата музей ,,Св. Атанасий“ и за събирането и опазването на които огромна заслуга имат проф. В. Тонев и художник-реставраторът Петър Бранев. 

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Времето

16°C Усеща се 15°C
1016hPa 67% 0% 4m/s 120deg

13°C Усещане 12°C
1017hPa 74% 100% 2m/s 280deg

16°C Усещане 15°C
1015hPa 63% 100% 4m/s 300deg